Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Misurtui tah hmuiyoi la om tih yu long khaw hue a sak. Te dongah anih loh a palang sak hlang boeih tah cueih voel pawh.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Manghai kah a mueirhih tah sathueng kah a kawk bangla om tih, anih aka paan ngawn tah a hinglu ni a phai coeng.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Tuituknah lamloh aka hoep uh hlang ham thangpomnah la om tih, aka ang boeih long tah tohhaemnah a puek sak.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Kolhnaw loh sikca ah pataeng caai voel pawh. Te dongah cangah ah a dawt tah a dawt dae dang voel pawh.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Hlang lungbuei kah cilsuep tah tui aka dung bangla om tih, hlang lungcuei loh a dueh.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Hlang pilnu amah kah sitlohnah te boeih a doek dae, oltak hlang te u long a hmuh?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
A thincaknah neh aka cet hlang dueng tah amah hnukah a ca rhoek khaw a yoethen.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Manghai tah laitloeknah ngolkhoel dongah ngol tih, boethae boeih te a mik neh a thaek.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
“Ka lungbuei ka cael sak tih ka tholh lamloh ka caihcil,” tila ulong a ti thai.
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Lungto neh lungto khaw, cangnoek neh cangnoek khaw BOEIPA ham a boktlap la tueilaehkoi ni.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
A khoboe dongah camoe pataeng khaw loha coeng. A bisai loh cil tih a thuem atah.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Hna loh yaak tih mik loh a hmuh he khaw a boktlap la BOEIPA long ni a saii.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Ih he lungnah boeh na khodaeng na pang ve. Na mik a tueng daengah ni buh na cung eh.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Hno aka lai loh a thae, a thae la a thui tih amah a khawk vaengah tah lat thangthen bal.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Sui neh lungvang he khawk mai dae, mingnah hmuilai he tah umponah hnopai bangla kuel.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Kholong ham rhi a khang pah vaengkah a himbai neh kholong nu, kholong nu ham a laikoi pah te khaw lo laeh.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Laithae buh he hlang hamla tui dae, a hnukah a ka dongah lungcang muep baetawt.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Kopoek he cilsuep neh cikngae sak lamtah, caemtloek khaw a niing khueh lah.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Baecenol he caemtuh loh a hliphen tih a caeh puei. Te dongah a ka neh aka hloih te rhikhang pah boeh.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
A manu neh a napa aka hnaep tah a hmaithoi a thih pah vetih, yinthuem kah yinthuem ah hmaisuep la om ni.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Rho he khaw a lamhma lah banlak a kawt dae, a hmailong ah a yoethen mahpawh.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
A thae te, “Ka thuung van ni,” ti nah boeh. BOEIPA mah lamtawn lamtah namah te ng'khang bitni.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Coilung neh coilung khaw BOEIPA kah a tueilaehkoi ni. Te dongah hlangthai palat kah cooi tah a then moenih.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Hlang kah a khokan he BOEIPA taeng lamkah ni. Te dongah hlang loh a longpuei te metlam a yakming eh?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Hmuencim te a cukhat thil tih olcaeng hnukah a hnukdawn te hlang ham hlaeh la om.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Manghai aka cueih loh halang rhoek te a thaek tih, amih te lengkho neh a paluet thil.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
BOEIPA kah hmaithoi long tah hlang kah a hiil neh a bungko kah a khui khaw boeih a thaih.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Sitlohnah neh oltak loh manghai te a kueinah tih, sitlohnah loh a ngolkhoel a duel pah.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Tongpang rhoek kah a thadueng tah amamih kah a boei a mang la om tih, sampok he khaw patong rhoek kah rhuepomnah ni.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Tloh kah a hma a met vanbangla, bungko khui kah hmasoe loh a thae a cing sak.
