Притчи 20

1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

١ اَلْخَمْرُ مُسْتَهْزِئَةٌ. ٱلْمُسْكِرُ عَجَّاجٌ، وَمَنْ يَتَرَنَّحُ بِهِمَا فَلَيْسَ بِحَكِيمٍ.

2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

٢ رُعْبُ ٱلْمَلِكِ كَزَمْجَرَةِ ٱلْأَسَدِ. ٱلَّذِي يُغِيظُهُ يُخْطِئُ إِلَى نَفْسِهِ.

3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

٣ مَجْدُ ٱلرَّجُلِ أَنْ يَبْتَعِدَ عَنِ ٱلْخِصَامِ، وَكُلُّ أَحْمَقَ يُنَازِعُ.

4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

٤ اَلْكَسْلَانُ لَا يَحْرُثُ بِسَبَبِ ٱلشِّتَاءِ، فَيَسْتَعْطِي فِي ٱلْحَصَادِ وَلَا يُعْطَى.

5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

٥ اَلْمَشُورَةُ فِي قَلْبِ ٱلرَّجُلِ مِيَاهٌ عَمِيقَةٌ، وَذُو ٱلْفِطْنَةِ يَسْتَقِيهَا.

6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

٦ أَكْثَرُ ٱلنَّاسِ يُنَادُونَ كُلُّ وَاحِدٍ بِصَلَاحِهِ، أَمَّا ٱلرَّجُلُ ٱلْأَمِينُ فَمَنْ يَجِدُهُ؟

7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

٧ اَلصِّدِّيقُ يَسْلُكُ بِكَمَالِهِ. طُوبَى لِبَنِيهِ بَعْدَهُ.

8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

٨ اَلْمَلِكُ ٱلْجَالِسُ عَلَى كُرْسِيِّ ٱلْقَضَاءِ يُذَرِّي بِعَيْنِهِ كُلَّ شَرٍّ.

9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

٩ مَنْ يَقُولُ: «إِنِّي زَكَّيْتُ قَلْبِي، تَطَهَّرْتُ مِنْ خَطِيَّتِي»؟

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

١٠ مِعْيَارٌ فَمِعْيَارٌ، مِكْيَالٌ فَمِكْيَالٌ، كِلَاهُمَا مَكْرَهَةٌ عِنْدَ ٱلرَّبِّ.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

١١ اَلْوَلَدُ أَيْضًا يُعْرَفُ بِأَفْعَالِهِ، هَلْ عَمَلُهُ نَقِيٌّ وَمُسْتَقِيمٌ؟

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

١٢ اَلْأُذُنُ ٱلسَّامِعَةُ وَٱلْعَيْنُ ٱلْبَاصِرَةُ، ٱلرَّبُّ صَنَعَهُمَا كِلْتَيْهِمَا.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

١٣ لَا تُحِبَّ ٱلنَّوْمَ لِئَلَّا تَفْتَقِرَ. ٱفْتَحْ عَيْنَيْكَ تَشْبَعْ خُبْزًا.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

١٤ «رَدِيءٌ، رَدِيءٌ!» يَقُولُ ٱلْمُشْتَرِي، وَإِذَا ذَهَبَ فَحِينَئِذٍ يَفْتَخِرُ!

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

١٥ يُوجَدُ ذَهَبٌ وَكَثْرَةُ لَآلِئَ، أَمَّا شِفَاهُ ٱلْمَعْرِفَةِ فَمَتَاعٌ ثَمِينٌ.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

١٦ خُذْ ثَوْبَهُ لِأَنَّهُ ضَمِنَ غَرِيبًا، وَلِأَجْلِ ٱلْأَجَانِبِ ٱرْتَهِنْ مِنْهُ.

17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

١٧ خُبْزُ ٱلْكَذِبِ لَذِيذٌ لِلْإِنْسَانِ، وَمِنْ بَعْدُ يَمْتَلِئُ فَمُهُ حَصًى.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

١٨ اَلْمَقَاصِدُ تُثَبَّتُ بِٱلْمَشُورَةِ، وَبِالتَّدَابِيرِ ٱعْمَلْ حَرْبًا.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

١٩ اَلسَّاعِي بِٱلْوِشَايَةِ يُفْشِي ٱلسِّرَّ، فَلَا تُخَالِطِ ٱلْمُفَتِّحَ شَفَتَيْهِ.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

٢٠ مَنْ سَبَّ أَبَاهُ أَوْ أُمَّهُ يَنْطَفِئُ سِرَاجُهُ فِي حَدَقَةِ ٱلظَّلَامِ.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

٢١ رُبَّ مُلْكٍ مُعَجِّلٍ فِي أَوَّلِهِ، أَمَّا آخِرَتُهُ فَلَا تُبَارَكُ.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

٢٢ لَا تَقُلْ: «إِنِّي أُجَازِي شَرًّا». ٱنْتَظِرِ ٱلرَّبَّ فَيُخَلِّصَكَ.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

٢٣ مِعْيَارٌ فَمِعْيَارٌ مَكْرَهَةُ ٱلرَّبِّ، وَمَوَازِينُ ٱلْغِشِّ غَيْرُ صَالِحَةٍ.

24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

٢٤ مِنَ ٱلرَّبِّ خَطَوَاتُ ٱلرَّجُلِ، أَمَّا ٱلْإِنْسَانُ فَكَيْفَ يَفْهَمُ طَرِيقَهُ؟

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

٢٥ هُوَ شَرَكٌ لِلْإِنْسَانِ أَنْ يَلْغُوَ قَائِلًا: «مُقَدَّسٌ»، وَبَعْدَ ٱلنَّذْرِ أَنْ يَسْأَلَ!

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

٢٦ اَلْمَلِكُ ٱلْحَكِيمُ يُشَتِّتُ ٱلْأَشْرَارَ، وَيَرُدُّ عَلَيْهِمِ ٱلنَّوْرَجَ.

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

٢٧ نَفْسُ ٱلْإِنْسَانِ سِرَاجُ ٱلرَّبِّ، يُفَتِّشُ كُلَّ مَخَادِعِ ٱلْبَطْنِ.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

٢٨ ٱلرَّحْمَةُ وَٱلْحَقُّ يَحْفَظَانِ ٱلْمَلِكَ، وَكُرْسِيُّهُ يُسْنَدُ بِٱلرَّحْمَةِ.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

٢٩ فَخْرُ ٱلشُّبَّانِ قُوَّتُهُمْ، وَبَهَاءُ ٱلشُّيُوخِ ٱلشَّيْبُ.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

٣٠ حُبُرُ جُرْحٍ مُنَقِّيَةٌ لِلشِّرِّيرِ، وَضَرَبَاتٌ بَالِغَةٌ مَخَادِعَ ٱلْبَطْنِ.