< Притчи 2 >

1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Min Søn, naar du tager imod mine Ord og gemmer mine Paalæg hos dig,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
idet du laaner Visdom Øre og bøjer dit Hjerte til Indsigt,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
ja, kalder du paa Forstanden og løfter din Røst efter Indsigt,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
søger du den som Sølv og leder den op som Skatte,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
da nemmer du HERRENS Frygt og vinder dig Kundskab om Gud.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
Thi HERREN, han giver Visdom, fra hans Mund kommer Kundskab og Indsigt.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
Til retsindige gemmer han Lykke, han er Skjold for alle med lydefri Vandel,
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
idet han værner Rettens Stier og vogter sine frommes Vej.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
Da nemmer du Retfærd, Ret og Retsind, hvert et Spor, som er godt.
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
Thi Visdom kommer i dit Hjerte, og Kundskab er liflig for din Sjæl;
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
Kløgt skal vaage over dig, Indsigt være din Vogter —
12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
idet den frier dig fra den ondes Vej, fra Folk, hvis Ord kun er vrange,
13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
som gaar fra de lige Stier for at vandre paa Mørkets Veje.
14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
som glæder sig ved at gøre ondt og jubler over vrangt og ondt,
15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
de, som gaar krogede Stier og følger bugtede Spor —
16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
idet den frier dig fra Andenmands Hustru, fra fremmed Kvinde med sleske Ord,
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
der sviger sin Ungdoms Ven og glemmer sin Guds Pagt;
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
thi en Grav til Døden er hendes Hus, til Skyggerne fører hendes Spor;
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
tilbage vender ingen, som gaar ind til hende, de naar ej Livets Stier —
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
at du maa vandre de godes Vej og holde dig til de retfærdiges Stier;
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
thi retsindige skal bo i Landet, lydefri levnes deri,
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
men gudløse ryddes af Landet, troløse rykkes derfra.

< Притчи 2 >