Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
For [an object of] desire he who is separated doth seek, With all wisdom he intermeddleth.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
A fool delighteth not in understanding, But — in uncovering his heart.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
With the coming of the wicked come also hath contempt, And with shame — reproach.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Deep waters [are] the words of a man's mouth, The fountain of wisdom [is] a flowing brook.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Acceptance of the face of the wicked [is] not good, To turn aside the righteous in judgment.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
The lips of a fool enter into strife, And his mouth for stripes calleth.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
The mouth of a fool [is] ruin to him, And his lips [are] the snare of his soul.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
The words of a tale-bearer [are] as self-inflicted wounds, And they have gone down [to] the inner parts of the heart.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
He also that is remiss in his work, A brother he [is] to a destroyer.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
A tower of strength [is] the name of Jehovah, Into it the righteous runneth, and is set on high.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
The wealth of the rich [is] the city of his strength, And as a wall set on high in his own imagination.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Before destruction the heart of man is high, And before honour [is] humility.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Whoso is answering a matter before he heareth, Folly it is to him and shame.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
The spirit of a man sustaineth his sickness, And a smitten spirit who doth bear?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
The heart of the intelligent getteth knowledge, And the ear of the wise seeketh knowledge.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
The gift of a man maketh room for him, And before the great it leadeth him.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Righteous [is] the first in his own cause, His neighbour cometh and hath searched him.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
The lot causeth contentions to cease, And between the mighty it separateth.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
A brother transgressed against is as a strong city, And contentions as the bar of a palace.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
From the fruit of a man's mouth is his belly satisfied, [From the] increase of his lips he is satisfied.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Death and life [are] in the power of the tongue, And those loving it eat its fruit.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
[Whoso] hath found a wife hath found good, And bringeth out good-will from Jehovah.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
[With] supplications doth the poor speak, And the rich answereth fierce things.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
A man with friends [is] to show himself friendly, And there is a lover adhering more than a brother!
