< Притчи 17 >
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Bedre et stykke tørt brød med ro og fred enn et hus fullt av slakt med trette.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
En klok tjener får råde over en dårlig sønn, og iblandt brødrene får han del i arven.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Der er digel for sølv og ovn for gull; men den som prøver hjertene, er Herren.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Den onde akter på ondskaps lebe; løgneren lytter til ødeleggelses tunge.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Den som spotter den fattige, håner hans skaper; den som gleder sig over ulykke, skal ikke bli ustraffet.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
De gamles krone er barnebarn, og barns pryd er deres fedre.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Det sømmer sig ikke for dåren å tale store ord, enn mindre for den høibårne å tale løgn.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Gave er en edelsten i dens øine som får den; hvor den kommer, gjør den lykke.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Den som dekker over overtredelse, søker kjærlighet; men den som ripper op en sak, skiller venn fra venn.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Skjenn virker bedre på den forstandige enn hundre slag på dåren.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
En ond manns hu står bare til gjenstridighet, og en ubarmhjertig engel sendes imot ham.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Bedre for en mann å møte en bjørn som ungene er tatt fra, enn en dåre i hans dårskap.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Den som gjengjelder godt med ondt, fra hans hus skal ulykken ikke vike.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Å begynne trette er som å åpne for vann; la da tretten fare, før den blir for voldsom!
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Den som frikjenner en ugudelig, og den som domfeller en rettferdig, de er begge to en vederstyggelighet for Herren.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Hvad hjelper penger i dårens hånd til å kjøpe visdom, siden han er uten forstand?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
En venn elsker alltid, og en bror fødes til hjelp i nød.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Et menneske som ikke har forstand, gir håndslag og går i borgen hos sin næste.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Den som elsker trette, elsker synd; den som gjør sin dør høi, søker sin egen undergang.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Den som er falsk i hjertet, finner intet godt, og den som er vrang i sin tale, faller i ulykke.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Den som har en narr til sønn, får sorg av ham; en dåres far har ingen glede.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Et glad hjerte gir god lægedom, men et nedslått mot tar margen fra benene.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Den ugudelige tar gaver ut av barmen for å bøie rettens gang.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Den forstandige har visdommen for øie, men dårens øine er ved jordens ende.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
En uforstandig sønn er en gremmelse for sin far og en bitter sorg for henne som fødte ham.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Å straffe også den rettferdige er ikke godt; å slå edle menn er tvert imot all rett.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Den som er sparsom med sine ord, er klok, og den koldsindige er en forstandig mann.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Også dåren aktes for klok når han tier, for vis når han holder sine leber lukket.