Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Ko te maramara kai, ko te mea maroke me te ata noho hei kinaki, pai atu i te whare ki i nga hakari a te nganagare.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Hei rangatira te pononga mahara mo te tama i whakama ai; ka whai wahi ano ia i roto i to nga teina.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Ko te oko tahu para mo te hiriwa, ko te oumu mo te koura; ko Ihowa ia hei whakamatau mo nga ngakau.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Ko te kaimahi i te he ka tahuri ki ta te ngutu kino; a ka whai taringa te teka ki ta te arero whanoke.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Ko te taunu ki te rawakore he tawai ki tona Kaihanga: ko te tangata e koa ana ki nga aitua, e kore e kore te whiua.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Hei karauna mo nga koroheke nga tamariki a nga tamariki: na, ko te kororia o nga tamariki ko o ratou matua.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
E kore te reo rangatira e tau ki te kuware: hore rawa ano hoki te ngutu teka ki te rangatira.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Ko te tangata i te mea homai noa, he kohatu whakapaipai tera ki tana titiro; tona tahuritanga ake ki hea, ki hea, ka whiwhi ki te pai.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Ko te tangata e hipoki ana i te he, e whai ana i te aroha; tena ko te tangata korerorero, e wehewehe ana i nga hoa tupu.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Ko te ngotonga o te kupu riri ki roto ki te tangata matau, nui atu i to nga whiu kotahi rau ki roto ki te whakaarokore.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
He whakakeke kau ta te tangata kino e whai ai; no reira ka tukua atu he karere nanakia ki a ia.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Kia tutaki ki te tangata te pea kua tangohia ana kuao; pai atu i te whakaarokore i a ia e wairangi ana.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Ko te tangata e homai ana i te kino hei utu mo te pai, e kore te kino e neke atu i tona whare.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Ko te timatanga o te totohe i rite ki te tangata e tuku ana i te wai kia rere: na reira waiho atu te totohe i te mea kiano i oho te ngangare.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Ko te tangata e whakatika ana i ta te tangata kino, me ia e whakahe ana i ta te tangata tika, he rite tahi taua rua, he mea whakarihariha ki a Ihowa.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Hei aha te utu i te ringa o te kuware, hei hoko i te whakaaro nui, kahore nei hoki ona matauranga?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
E aroha ana te hoa i nga wa katoa; na, ko te teina, ko te tuakana, i whanau tera mo nga aitua.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Ko ta te tangata ngakaukore he papaki ringa; kua waiho hei whakakapi turanga i te aroaro o tona hoa.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Ko te tangata e aroha ana ki te nganagare e aroha ana ki te kino; ko te tangata e whakarewa ana i tona kuwaha e rapu ana i te whakangaromanga.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Ko te ngakau parori ke e kore e kite i te pai; ko te tangata he whanoke tona arero ka taka ki te kino.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Ka whanau he whakaarokore ma tetahi tangata, hei whakapouri tera mona: e kore ano hoki e koa te papa o te poauau.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
He rongoa pai te ngakau koa; ki te maru ia te wairua, ka maroke nga wheua.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
E tango ana te tangata kino i te mea whakapati i te uma, hei whakapeau ke i nga ara o te whakarite whakawa.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Kei te aroaro o te tangata matau nga whakaaro nui; kei nga pito ia o te whenua nga kanohi o te whakaarokore.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Ko te tamaiti whakaarokore he mea whakapouri i tona papa, he mea whakakawa i te ngakau o tona whaea.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Ehara ano hoki i te mea pai kia whiua te tangata tika, kia patua ranei nga rangatira mo te tika.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
He matauranga to te tangata e tohu ana i ana kupu: a he whakaaro to te tangata i te wairua manawanui.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Ko te wairangi nei ano, ki te whakarongo puku, ka kiia he whakaaro nui: ki te kokopi ona ngutu, ka kiia ia he tupato.
