Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Kolia na kimia ndambo ya lipa ya kokawuka ezali malamu koleka kovanda na ndako etonda na misuni elongo na koswana.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Mosali ya bwanya akozala na bokonzi likolo ya mwana mobali oyo asalaka soni, mpe akozwa libula elongo na bandeko.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Bapetolaka palata na kikalungu, mpe bapetolaka wolo na fulu ya moto makasi, kasi ezali Yawe nde amekaka mitema.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Moto oyo asalaka mabe ayokaka maloba ya bato mabe, mokosi apesaka litoyi na ye na maloba ya lokuta.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Moto oyo anyokolaka mobola anyokolaka Mokeli ya mobola yango; moto oyo asepelaka na pasi ya moninga akozanga te kozwa etumbu.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Bakitani bazali motole ya bakoko, mpe baboti bazali lokumu ya bana.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Ndenge maloba ya lokumu ebongi te mpo na moto mabe, ndenge mpe maloba ya lokuta ebongi te mpo na mokonzi.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Kanyaka ezalaka lokola kisi na miso ya moto oyo azali na yango; alongaka na esika nyonso oyo akendaka.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Moto oyo abombaka mabe alukaka bolingo, kasi moto oyo azongelaka yango tango nyonso akabolaka bato oyo balingani.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Pamela ezalaka na litomba mpo na moto ya mayele, kasi kobeta zoba bafimbu nkama moko ezalaka na litomba te.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Moto mabe alukaka kaka kotomboka, kasi bakotindela ye ntoma ya motema mabe mpo na kotelemela ye.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Kokutana na ngombolo oyo babotoli bana ezali malamu koleka kokutana na zoba oyo azali kati na bolema.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Pasi etikaka ata moke te ndako ya moto oyo azongisaka mabe mpo na malamu.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Kobanda koswana ezali lokola kofungola nzela ya mayi; tika na yo liboso ete kobendana ekoma makasi.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Moto oyo alongisaka bato mabe mpe moto oyo akweyisaka bato ya sembo bazali, bango mibale, nkele na miso ya Yawe.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Mpo na nini mbongo ezala na maboko ya zoba? Mpo ete asomba bwanya wana azali na posa na yango te!
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Molingami alingaka tango nyonso, mpe akomaka ndeko na tango ya pasi.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Moto oyo azangi mayele abetaka tolo mpo na kondima baniongo ya mopaya.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Moto oyo alingaka koswana alingaka masumu; moto oyo atongaka ekuke na ye na likolo amilukelaka kokweya.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Moto ya motema mabe abongaka te, mpe moto ya lolemo ya lokuta akomona pasi.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Kozala na mwana ya zoba esalaka pasi na motema, mpe tata ya moto ya liboma akotikala kozala na esengo te.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Motema ya esengo ebikisaka nzoto, kasi motema oyo etutami ebukaka mikuwa.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Moto mabe azwaka kanyaka na nkuku mpo na kobebisa nzela ya bosembo.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Bwanya emonanaka na elongi ya moto ya mayele, kasi miso ya zoba ekendaka kino na suka ya mokili.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Mwana oyo azangi mayele apesaka tata na ye mawa, mpe ayokisaka mama na ye pasi na motema.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Ezali malamu te kopesa moto ya sembo etumbu, mpe ezali malamu te kobeta bato ya lokumu na miso ya bosembo.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Moto oyo abatelaka monoko na ye azali na boyebi; moto oyo alengaka-lengaka te azali mayele.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Ezala moto ya liboma, soki avandi kimia, amonanaka lokola moto ya bwanya; moto oyo akangaka monoko na ye amonanaka lokola moto ya mayele.
