< Притчи 17 >

1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Kâyue kâoun laihoi im dawk yikkawi e pawitonae bu hlakvah karoumcalah lahoi bukaro kam touh ca e ahawihnawn.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
A lungkaang e san ni yeirai ka phawt e capa hah a uk teh, hmaunawnghanaw hoi cungtalah râw a coe han.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Ngun sôlêi nahanelah manang, sui sôlêi nahanelah takhuenhmai, hatei BAWIPA ni lungthin a tanouk.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Thoenae kasaknaw ni teh laithoe dueng a thai ngai awh teh, laithoe kadeinaw ni hai laithoe lawk a thai ngai awh.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Tamimathoe ka dudam e ni kasakkung a dudam teh, ayânaw runae a kâhmo navah a lungkahawi e tami hai hlout mahoeh.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Mincanaw teh matawngnaw e bawilukhung doeh, camonaw bawilennae teh a napanaw doeh.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Lawkkanem hoi tamipathu kamcu hoeh, laithoe deinae pahni teh bawi hoi hoe kamcu hoeh.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Tadawnghno teh ka dâw e tami koe talung phukaawm hoi a kâvan, a kangvawi tangkuem koe hawinae a hmu.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Lawkeknae ka ramuk pouh e ni lungpatawnae a tawng, hatei boutbout ka dei pouh e tami ni teh huiko a kapek.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Tamipathu avai cum touh hem e hlak tamilungkaang vai touh yue e aphuohnawn.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Tamikahawihoeh ni kâtaran nahane dueng doeh a tawng, hatdawkvah patoune kathout hoi a kâhmo han.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Tamipathu a pathu lahun nah kâhmo e hlak teh, a ca kahmat e tavom hoi kâhmo pawiteh bet ahawihnawn.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Hawinae hah thoenae hoi ka pathung e tami teh hnokathout ni a imthung tâcawt takhai mahoeh.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Kâyuenae teh tuiim dawk hoi tui ka yu e patetlah ao, hatdawkvah kâyue hoehnahlan kâounnae hah roun lawih.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Tamikayon a yon ka ngaithoum e tami hoi, tamikalan yon kapen e tami hah BAWIPA ni a panuet
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Tamipathu ni lungangnae a ngai hoeh dawkvah, lungangnae ran nahane hnopai hah bangkongmaw ahni kut dawk poe han vaw.
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Hui ni teh nâtuek hai lung na pataw teh, hmaunawngha teh runae kâhmo tueng nahanelah doeh a khe.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Thaipanueknae ka tawn hoeh e niteh kuttabei kâtambei hoi a hui hmalah lawk a kam.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Lawkeknae ka ngai e ni teh kâyuenae hai a ngai, a longkha ka rasangsak e ni rawknae hah a tawng.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Dumyennae lungthin ka tawn e ni hnokahawi hmawt mahoeh, laithoe ka dei e tami teh runae hoi a kâhmo han.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Tamipathu ka khe e tami teh amahoima a lungmathoe sak, ka pathu e capa ka tawn e tami teh konawmnae tawn hoeh.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Lungthin konawm e heh kahawipoung e tâsi hoi a kâvan teh, lungthin reknae ni hru a ke sak.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Tamikathout ni lannae lamthung phen hanelah a hnukkhu lahoi hno ouk a lawp.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Lungangnae teh thaipanueknae katawnkung hmalah ao teh, tamipathu e mit ni teh talai pout totouh ouk a khet.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Capa pathu e teh na pa lung kamathoutsakkung lah ao teh, kakhekung manu hanelah hai ka khat poung e lah ao.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Tamikalan rek hanelah awm hoeh, ka talue e hai a hawi nahlangva hem hanelah awm hoeh.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Panuenae ka tawn e ni lawk a kâsum teh, thaipanueknae ka tawn e teh roumnae muitha ka tawn e doeh.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Tamipathu hai duem awm pawiteh, tamilungkaang patetlah pouk e lah ao, a pahnicakuep pawiteh thaipanueknae ka tawn patetlah pouk e lah ao.

< Притчи 17 >