< Притчи 16 >
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Hjertets råd hører mennesket til, men fra Herren får tungen sitt svar.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Alle en manns veier er rene i hans egne øine, men Herren veier åndene.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Legg dine gjerninger på Herren, så skal dine råd ha fremgang.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Herren har gjort hver ting til dens øiemed, også den ugudelige til straffens dag.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Enhver overmodig er en vederstyggelighet for Herren; visselig, en slik mann blir ikke ustraffet.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Ved kjærlighet og trofasthet utsones misgjerning, og den som frykter Herren, holder sig fra det onde.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Når Herren har behag i en manns ferd, da gjør han at endog hans fiender holder fred med ham.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Bedre er lite med rettferdighet enn stor vinning med urett.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Menneskets hjerte tenker ut sin vei, men Herren styrer hans gang.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Guddoms-ord er på kongens leber; hans munn skal ikke forsynde sig når han dømmer.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Rett vekt og rette vektskåler hører Herren til; alle vektstener i pungen er hans verk.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Ugudelige gjerninger er en vederstyggelighet for konger; for ved rettferdighet blir tronen trygget.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Rettferdige leber er til velbehag for konger, og den som taler det som rett er, elsker de.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
En konges vrede er dødens bud, men en vis mann stiller vreden.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
I lyset fra kongens åsyn er det liv, og hans nåde er som en sky med vårregn.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Å vinne visdom - hvor meget bedre er det ikke enn gull! Og å vinne forstand er mere verdt enn sølv.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
De opriktiges vei er å holde sig fra det onde; den som akter på sin vei, bevarer sitt liv.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Forut for undergang går overmot, og forut for fall stolt mot.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Det er bedre å være ydmyk sammen med dem som er i nød, enn å dele bytte med de overmodige.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Den som akter på ordet, skal finne lykke, og den som setter sin lit til Herren, er salig.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Den som er vis i hjertet, blir kalt forstandig, og lebers sødme fremmer lærdom.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Klokskap er en livsens kilde for dem som eier den, men dårers straff er deres egen dårskap.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Den vises hjerte gjør hans munn forstandig og legger mere og mere lærdom på hans leber.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Milde ord er kostelig honning, søt for sjelen og en lægedom for kroppen.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Mangen vei tykkes en mann rett, men enden på det er dødens veier.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Arbeiderens sult arbeider for ham; for hans munn driver ham frem.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
En niding graver en ulykkesgrav, og på hans leber er det likesom en fortærende ild.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
En falsk mann volder trette, og en øretuter skiller venn fra venn.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
En voldsmann forlokker sin næste og fører ham inn på en vei som ikke er god.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Den som lukker sine øine for å tenke på svik, og den som kniper sine leber sammen, han har allerede fullført det onde.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Grå hår er en fager krone; den finnes på rettferdighets vei.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Den langmodige er bedre enn en veldig helt, og den som styrer sitt sinn, er bedre enn den som inntar en by.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
I kappens fold rystes loddet, men avgjørelsen kommer alltid fra Herren.