Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Hlang taengah lungbuei kah rhoekbahnah om dae olka hlatnah he BOEIPA lamkah ni.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Hlang kah a longpuei boeih he amah mikhmuh ah khui dae, BOEIPA long tah a mueihla ni a khiinglang pah.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Na bibi te BOEIPA taengah hal lamtah, na kopoek cikngae bitni.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Soeprhaep boeih he amah kah a hlatnah ham BOEIPA loh a saii. Te dongah halang pataeng yoethae hnin kah ham a hlun.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Kut neh kut hlaengtang tih lungbuei aka oek boeih BOEIPA kah a tueilaehkoi la a om dongah hmil mahpawh.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Sitlohnah neh oltak loh thaesainah a dawth tih, BOEIPA hinyahnah loh boethae lamkah a nong sak.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Hlang kah khosing te BOEIPA loh a moeithen vaengah a thunkha rhoek pataeng amah taengah a rhong sak.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Duengnah neh yol mai cakhaw, a tiktam mueh canghum cangpai lakah then.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Hlang kah lungbuei loh amah longpuei te a moeh tih, BOEIPA loh a khokan a cikngae sak.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Manghai ka dongkah bihma tah laitloeknah ham ni, te dongah a ka vikvawk boel saeh.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Tiktamnah cooi neh coilung tah BOEIPA taeng lamkah ni, sungsa coilung boeih khaw amah kah a bibi ni.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Duengnah loh ngolkhoel a cikngae sak dongah, manghai rhoek loh halangnah a saii ham tah tueilaehkoi la om.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Duengnah hmuilai tah manghai rhoek kah kolonah om tih, a thuem aka thui te a lungnah.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Manghai kah kosi tah dueknah puencawn ni. Te dongah hlang cueih long ni kosi a daeh sak thai eh.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Manghai kah maelhmai khosae dongah hingnah tih, a kolonah tah tlankhol vaengkah khomai banghui ni.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Cueihnah lai he sui lakah bahoeng then tih, yakmingnah lai he khaw tangka n'tuek lakah then.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Boethae lamloh aka nong hamla a thuem longpuei om tih, a hinglu aka ngaithuen loh a longpuei a kueinah.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Pocinah kah a hmaiah hoemdamnah om tih, cungkunah kah a hmaiah ah mueihla oeknah a lamhma pah.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Thinthah neh kutbuem n'tael lakah kodo mangdaeng neh mueihla kunyun te then.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Olka neh aka cangbam long tah hnothen a dang tih, BOEIPA dongah aka pangtung tah a yoethen pai.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Lungbuei aka cueih te aka yakming la a khue uh tih, hmuilai dongkah olding loh rhingtuknah a thap.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Lungmingnah te a kungmah la aka khueh long tah hingnah thunsih la om tih, aka ang rhoek kah thuituennah tah anglat la poeh.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Aka cueih kah lungbuei tah a ka a cangbam tih, a hmuilai dongah rhingtuknah a thap.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Ol then tah, hinglu ham khoitui khoitak bangla didip tih, rhuh hamla hoeihnah la om.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Hlang mikhmuh ah longpuei te thuem dae a hmailong ah dueknah longpuei la om.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Thakthaekung kah a hinglu loh amah hamla thakthae tih a ka te a kamcah sak.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Hlang muen loh boethae a vueh tih, a hmuilai dongah hmai bangla rhangto.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Calaak hlang loh olpungkacan a haeh tih, hlang aka thet loh boeihlum a pamhma sak.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Kuthlahnah hlang loh a hui a hloih tih, longpuei a then pawt la a caeh puei.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Calaak te moeh hamla a mik aka him tih, a hmui saibaeh loh boethae a cung sak.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Sampok he boeimang rhuisam la om tih, duengnah longpuei kah aka om loh a dang.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Thintoek aka ueh tah hlangrhalh lakah, a mueihla aka taem khaw khopuei aka ta lakah then.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
A rhang dongah hmulung khoh cakhaw a laitloeknah boeih tah BOEIPA lamkah ni a om.
