Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Wonke owesifazana ohlakaniphileyo uyayakha indlu yakhe, kodwa oyisithutha uyayidiliza ngezandla zakhe.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Ohamba ngobuqotho bakhe wesaba iNkosi, kodwa ophambene ngendlela zakhe uyayidelela.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Emlonyeni wesithutha kulentonga yokuzigqaja, kodwa indebe zabahlakaniphileyo ziyabagcina.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Lapho okungekho izinkabi khona umkolo uhlanzekile, kodwa kulesivuno esinengi ngamandla enkabi.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Umfakazi othembekileyo kaqambi amanga, kodwa umfakazi wamanga uphafuza amanga.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Odelelayo udinga inhlakanipho, kodwa kayikho; kodwa ulwazi lulula koqedisisayo.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Suka phambi komuntu oyisithutha, nxa ungayikunanzelela kuye indebe zolwazi.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Inhlakanipho yokhaliphileyo yikuqedisisa indlela yakhe, kodwa ubuthutha bezithutha buyinkohliso.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Izithutha ziyakloloda ngesono, kodwa phakathi kwabaqotho kulomusa.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Inhliziyo iyazi ukubaba kwayo ngokwayo, lowemzini kahlanganyeli lentokozo yayo.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Indlu yabakhohlakeleyo izachithwa, kodwa ithente labaqotho lizahluma.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Kukhona indlela ebonakala ilungile emuntwini, kodwa ukuphela kwayo zindlela zokufa.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Lekuhlekeni inhliziyo isebuhlungwini, lokuphela kwaleyontokozo lusizi.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Ohlehlela nyovane ngenhliziyo uzasutha ngezindlela zakhe, kodwa umuntu olungileyo uzasutha ngaye ngokwakhe.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Ongelalwazi ukholwa lonke ilizwi, kodwa olengqondo unanzelela ukuhamba kwakhe.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Ohlakaniphileyo uyesaba, asuke ebubini, kodwa isithutha siyathukuthela, silitshapha.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Ophangisa ukuthukuthela wenza ubuthutha, lomuntu wamacebo amabi uzazondwa.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Abangelalwazi badla ilifa lobuthutha, kodwa abakhaliphileyo bazathwala umqhele wolwazi.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Ababi bakhothama phambi kwabalungileyo, labakhohlakeleyo emasangweni abalungileyo.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Umyanga uzondwa langumakhelwane wakhe, kodwa abathanda onothileyo banengi.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Odelela umakhelwane wakhe uyona, kodwa olomusa kubayanga ubusisiwe.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Kabaduhi yini abaceba okubi? Kodwa umusa leqiniso ngokwalabo abaceba okuhle.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Kumtshikatshika wonke kulenzuzo, kodwa inkulumo yendebe ibanga inswelo kuphela.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Umqhele wabahlakaniphileyo uyinotho yabo; ubuthutha bezithutha buyibuthutha.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Umfakazi oqinisileyo uyophula imiphefumulo, kodwa ophafuza amanga ungumkhohlisi.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Ekuyesabeni iNkosi kulethemba eliqinileyo, labantwana bakhe bazakuba lesiphephelo.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Ukuyesaba iNkosi kungumthombo wempilo, ukusuka emijibileni yokufa.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Lusebunengini babantu udumo lwenkosi, kodwa kusekuswelekeni kwabantu ukuchitheka kombusi.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Ophuza ukuthukuthela ulokuqedisisa okukhulu, kodwa ophangisa ukuzonda ukhulisa ubuthutha.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Inhliziyo ephilileyo iyimpilo yenyama, kodwa umhawu uyikubola kwamathambo.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Ocindezela umyanga uthuka uMenzi wakhe, kodwa olomusa koswelayo uyamdumisa.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Okhohlakeleyo uwiswa ebubini bakhe, kodwa olungileyo ulethemba ekufeni kwakhe.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Inhlakanipho ihlala enhliziyweni yoqedisisayo, kodwa okuphakathi kwezithutha kuyaziwa.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Ukulunga kuphakamisa isizwe, kodwa isono silihlazo ebantwini.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Umusa wenkosi usencekwini ehlakaniphileyo, kodwa intukuthelo yayo izakuba kwethela ihlazo.
