Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
A wise woman buildeth her house: but the foolish destroyeth it with her owne handes.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
He that walketh in his righteousnes, feareth the Lord: but he that is lewde in his wayes, despiseth him.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
In the mouth of the foolish is the rod of pride: but the lippes of the wise preserue them.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Where none oxen are, there the cribbe is emptie: but much increase cometh by the strength of the oxe.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
A faithfull witnes will not lye: but a false record will speake lyes.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
A scorner seeketh wisdome, and findeth it not: but knowledge is easie to him that will vnderstande.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Depart from the foolish man, when thou perceiuest not in him the lippes of knowledge.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
The wisdome of ye prudent is to vnderstand his way: but the foolishnes of the fooles is deceite.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
The foole maketh a mocke of sinne: but among the righteous there is fauour.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
The heart knoweth the bitternes of his soule, and the stranger shall not medle with his ioy.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
The house of the wicked shalbe destroyed: but the tabernacle of the righteous shall florish.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
There is a way that seemeth right to a man: but the issues thereof are the wayes of death.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Euen in laughing the heart is sorowful, and the ende of that mirth is heauinesse.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
The heart that declineth, shall be saciate with his owne wayes: but a good man shall depart from him.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
The foolish will beleeue euery thing: but the prudent will consider his steppes.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
A wise man feareth, and departeth from euill: but a foole rageth, and is carelesse.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
He that is hastie to anger, committeth follie, and a busie body is hated.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
The foolish do inherite follie: but the prudent are crowned with knowledge.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
The euill shall bowe before the good, and the wicked at the gates of the righteous.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
The poore is hated euen of his own neighbour: but the friendes of the rich are many.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
The sinner despiseth his neighbour: but he that hath mercie on the poore, is blessed.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Doe not they erre that imagine euill? but to them that thinke on good things, shalbe mercie and trueth.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
In all labour there is abundance: but the talke of the lippes bringeth onely want.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
The crowne of the wise is their riches, and the follie of fooles is foolishnes.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
A faithfull witnes deliuereth soules: but a deceiuer speaketh lyes.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
In the feare of the Lord is an assured strength, and his children shall haue hope.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
The feare of the Lord is as a welspring of life, to auoyde the snares of death.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
In the multitude of the people is the honour of a King, and for the want of people commeth the destruction of the Prince.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
He that is slowe to wrath, is of great wisdome: but he that is of an hastie minde, exalteth follie.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
A sounde heart is the life of the flesh: but enuie is the rotting of the bones.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
He that oppresseth the poore, reprooueth him that made him: but hee honoureth him, that hath mercie on the poore.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
The wicked shall be cast away for his malice: but the righteous hath hope in his death.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Wisedome resteth in the heart of him that hath vnderstanding, and is knowen in the mids of fooles.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Iustice exalteth a nation, but sinne is a shame to the people.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
The pleasure of a King is in a wise seruant: but his wrath shalbe toward him that is lewde.
