Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Wise women build houses: but a foolish one digs [hers] down with her hands.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
He that walks uprightly fears the Lord; but he that is perverse in his ways shall be dishonoured.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Out of the mouth of fools [comes] a rod of pride; but the lips of the wise preserve them.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Where no oxen are, the cribs are clean; but where there is abundant produce, the strength of the ox is apparent.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
A faithful witness does not lie; but an unjust witness kindles falsehoods.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Thou shalt seek wisdom with bad men, and shalt not find it; but discretion is easily available with the prudent.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
All things are adverse to a foolish man; but wise lips are the weapons of discretion.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
The wisdom of the prudent will understand their ways; but the folly of fools leads astray.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
The houses of transgressors will need purification; but the houses of the just are acceptable.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
[If] a man's mind is intelligent, his soul is sorrowful; and when he rejoices, he has no fellowship with pride.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
The houses of ungodly men shall be utterly destroyed; but the tabernacles of them that walk uprightly shall stand.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
There is a way which seems to be right with men, but the ends of it reach to the depths of hell. (questioned)
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Grief mingles not with mirth; and joy in the end comes to grief.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
A stout-hearted [man] shall be filled with his own ways; and a good man with his own thoughts.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
The simple believes every word: but the prudent man betakes himself to after-thought.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
A wise man fears, and departs from evil; but the fool trusts in himself, and joins himself with the transgressor.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
A passionate man acts inconsiderately; but a sensible man bears up under many things.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Fools shall have mischief for their portion; but the prudent shall take fast hold of understanding.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Evil men shall fall before the good; and the ungodly shall attend at the gates of the righteous.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Friends will hate poor friends; but the friends of the rich are many.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
He that dishonours the needy sins: but he that has pity on the poor is most blessed.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
They that go astray devise evils: but the good devise mercy and truth. The framers of evil do not understand mercy and truth: but compassion and faithfulness are with the framers of good.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
With every one [who is] careful there is abundance: but the pleasure-taking and indolent shall be in want.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
A prudent man is the crown of the wise: but the occupation of fools is evil.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
A faithful witness shall deliver a soul from evil: but a deceitful [man] kindles falsehoods.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
In the fear of the Lord is strong confidence: and he leaves his children a support.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
The commandment of the Lord is a fountain of life; and it causes [men] to turn aside from the snare of death.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
In a populous nation is the glory of a king: but in the failure of people is the ruin of a prince.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
A man slow to wrath abounds in wisdom: but a man of impatient spirit is very foolish.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
A meek-spirited man is a healer of the heart: but a sensitive heart is a corruption of the bones.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
He that oppresses the needy provokes his Maker: but he that honours him has pity upon the poor.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
The ungodly shall be driven away in his wickedness: but he who is secure in his own holiness is just.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
There is wisdom in the good heart of a man: but in the heart of fools it is not discerned.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Righteousness exalts a nation: but sins diminish tribes.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
An understanding servant is acceptable to a king; and by his good behaviour he removes disgrace.
