Притчи 14

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

١ حِكْمَةُ ٱلْمَرْأَةِ تَبْنِي بَيْتَهَا، وَٱلْحَمَاقَةُ تَهْدِمُهُ بِيَدِهَا.

2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

٢ اَلسَّالِكُ بِٱسْتِقَامَتِهِ يَتَّقِي ٱلرَّبَّ، وَٱلْمُعَوِّجُ طُرُقَهُ يَحْتَقِرُهُ.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

٣ فِي فَمِ ٱلْجَاهِلِ قَضِيبٌ لِكِبْرِيَائِهِ، أَمَّا شِفَاهُ ٱلْحُكَمَاءِ فَتَحْفَظُهُمْ.

4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

٤ حَيْثُ لَا بَقَرٌ فَٱلْمَعْلَفُ فَارِغٌ، وَكَثْرَةُ ٱلْغَلَّةِ بِقُوَّةِ ٱلثَّوْرِ.

5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

٥ اَلشَّاهِدُ ٱلْأَمِينُ لَنْ يَكْذِبَ، وَٱلشَّاهِدُ ٱلزُّورُ يَتَفَوَّهُ بِٱلْأَكَاذِيبِ.

6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

٦ اَلْمُسْتَهْزِئُ يَطْلُبُ ٱلْحِكْمَةَ وَلَا يَجِدُهَا، وَٱلْمَعْرِفَةُ هَيِّنَةٌ لِلْفَهِيمِ.

7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

٧ اِذْهَبْ مِنْ قُدَّامِ رَجُلٍ جَاهِلٍ إِذْ لَا تَشْعُرُ بِشَفَتَيْ مَعْرِفَةٍ.

8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

٨ حِكْمَةُ ٱلذَّكِيِّ فَهْمُ طَرِيقِهِ، وَغَبَاوَةُ ٱلْجُهَّالِ غِشٌّ.

9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

٩ اَلْجُهَّالُ يَسْتَهْزِئُونَ بِٱلْإِثْمِ، وَبَيْنَ ٱلْمُسْتَقِيمِينَ رِضًى.

10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

١٠ اَلْقَلْبُ يَعْرِفُ مَرَارَةَ نَفْسِهِ، وَبِفَرَحِهِ لَا يُشَارِكُهُ غَرِيبٌ.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

١١ بَيْتُ ٱلْأَشْرَارِ يُخْرَبُ، وَخَيْمَةُ ٱلْمُسْتَقِيمِينَ تُزْهِرُ.

12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

١٢ تُوجَدُ طَرِيقٌ تَظْهَرُ لِلْإِنْسَانِ مُسْتَقِيمَةً، وَعَاقِبَتُهَا طُرُقُ ٱلْمَوْتِ.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

١٣ أَيْضًا فِي ٱلضِّحِكِ يَكْتَئِبُ ٱلْقَلْبُ، وَعَاقِبَةُ ٱلْفَرَحِ حُزْنٌ.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

١٤ اَلْمُرْتَدُّ فِي ٱلْقَلْبِ يَشْبَعُ مِنْ طُرُقِهِ، وَٱلرَّجُلُ ٱلصَّالِحُ مِمَّا عِنْدَهُ.

15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

١٥ اَلْغَبِيُّ يُصَدِّقُ كُلَّ كَلِمَةٍ، وَٱلذَّكِيُّ يَنْتَبِهُ إِلَى خَطَوَاتِهِ.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

١٦ اَلْحَكِيمُ يَخْشَى وَيَحِيدُ عَنِ ٱلشَّرِّ، وَٱلْجَاهِلُ يَتَصَلَّفُ وَيَثِقُ.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

١٧ اَلسَّرِيعُ ٱلْغَضَبِ يَعْمَلُ بِٱلْحَمَقِ، وَذُو ٱلْمَكَايِدِ يُشْنَأُ.

18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

١٨ اَلْأَغْبِيَاءُ يَرِثُونَ ٱلْحَمَاقَةَ، وَٱلْأَذْكِيَاءُ يُتَوَّجُونَ بِٱلْمَعْرِفَةِ.

19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

١٩ ٱلْأَشْرَارُ يَنْحَنُونَ أَمَامَ ٱلْأَخْيَارِ، وَٱلْأَثَمَةُ لَدَى أَبْوَابِ ٱلصِّدِّيقِ.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

٢٠ أَيْضًا مِنْ قَرِيبِهِ يُبْغَضُ ٱلْفَقِيرُ، وَمُحِبُّو ٱلْغَنِيِّ كَثِيرُونَ.

21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

٢١ مَنْ يَحْتَقِرُ قَرِيبَهُ يُخْطِئُ، وَمَنْ يَرْحَمُ ٱلْمَسَاكِينَ فَطُوبَى لَهُ.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

٢٢ أَمَا يَضِلُّ مُخْتَرِعُو ٱلشَّرِّ؟ أَمَّا ٱلرَّحْمَةُ وَٱلْحَقُّ فَيَهْدِيَانِ مُخْتَرِعِي ٱلْخَيْرِ.

23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

٢٣ فِي كُلِّ تَعَبٍ مَنْفَعَةٌ، وَكَلَامُ ٱلشَّفَتَيْنِ إِنَّمَا هُوَ إِلَى ٱلْفَقْرِ.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

٢٤ تَاجُ ٱلْحُكَمَاءِ غِنَاهُمْ. تَقَدُّمُ ٱلْجُهَّالِ حَمَاقَةٌ.

25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

٢٥ اَلشَّاهِدُ ٱلْأَمِينُ مُنَجِّي ٱلنُّفُوسِ، وَمَنْ يَتَفَوَّهُ بِٱلْأَكَاذِيبِ فَغِشٌّ.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

٢٦ فِي مَخَافَةِ ٱلرَّبِّ ثِقَةٌ شَدِيدَةٌ، وَيَكُونُ لِبَنِيهِ مَلْجَأٌ.

27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

٢٧ مَخَافَةُ ٱلرَّبِّ يَنْبُوعُ حَيَاةٍ لِلْحَيَدَانِ عَنْ أَشْرَاكِ ٱلْمَوْتِ.

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

٢٨ فِي كَثْرَةِ ٱلشَّعْبِ زِينَةُ ٱلْمَلِكِ، وَفِي عَدَمِ ٱلْقَوْمِ هَلَاكُ ٱلْأَمِيرِ.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

٢٩ بَطِيءُ ٱلْغَضَبِ كَثِيرُ ٱلْفَهْمِ، وَقَصِيرُ ٱلرُّوحِ مُعَلِّي ٱلْحَمَقِ.

30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

٣٠ حَيَاةُ ٱلْجَسَدِ هُدُوءُ ٱلْقَلْبِ، وَنَخْرُ ٱلْعِظَامِ ٱلْحَسَدُ.

31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

٣١ ظَالِمُ ٱلْفَقِيرِ يُعَيِّرُ خَالِقَهُ، وَيُمَجِّدُهُ رَاحِمُ ٱلْمِسْكِينِ.

32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

٣٢ اَلشِّرِّيرُ يُطْرَدُ بِشَرِّهِ، أَمَّا ٱلصِّدِّيقُ فَوَاثِقٌ عِنْدَ مَوْتِهِ.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

٣٣ فِي قَلْبِ ٱلْفَهِيمِ تَسْتَقِرُّ ٱلْحِكْمَةُ، وَمَا فِي دَاخِلِ ٱلْجُهَّالِ يُعْرَفُ.

34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

٣٤ اَلْبِرُّ يَرْفَعُ شَأْنَ ٱلْأُمَّةِ، وَعَارُ ٱلشُّعُوبِ ٱلْخَطِيَّةُ.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

٣٥ رِضْوَانُ ٱلْمَلِكِ عَلَى ٱلْعَبْدِ ٱلْفَطِنِ، وَسَخَطُهُ يَكُونُ عَلَى ٱلْمُخْزِي.