Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Mudar sin sluša nastavu oca svojega; a potsmjevaè ne sluša ukora.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Od ploda usta svojih svaki æe jesti dobro, a duša nevaljalijeh ljudi nasilje.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Ko èuva usta svoja, èuva svoju dušu; ko razvaljuje usne, propada.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Željna je duša ljenivèeva, ali nema ništa; a duša vrijednijeh ljudi obogatiæe se.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Na lažnu rijeè mrzi pravednik; a bezbožnik se mrazi i sramoti.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Pravda èuva onoga koji hodi bezazleno; a bezbožnost obara grješnika.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Ima ko se gradi bogat a nema ništa, i ko se gradi siromah a ima veliko blago.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Otkup je za život èovjeku bogatstvo njegovo, a siromah ne sluša prijetnje.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Vidjelo pravednièko svijetli se, a žižak bezbožnièki ugasiæe se.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Od oholosti biva samo svaða, a koji primaju svjet, u njih je mudrost.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Blago koje se taštinom teèe umaljava se, a ko sabira rukom, umnožava.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Dugo nadanje mori srce, i želja je ispunjena drvo životno.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Ko prezire rijeè sam sebi udi; a ko se boji zapovijesti, platiæe mu se.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Nauka je mudroga izvor životni da se saèuva prugala smrtnijeh.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Dobar razum daje ljubav, a put je bezakonièki hrapav.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Svaki pametan èovjek radi s razumom, a bezuman raznosi bezumlje.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Glasnik bezbožan pada u zlo, a vjeran je poslanik lijek.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Siromaštvo i sramota doæi æe na onoga koji odbacuje nastavu; a ko èuva karanje, proslaviæe se.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Ispunjena je želja slast duši, a bezumnima je mrsko otstupiti oda zla.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Ko hodi s mudrima postaje mudar, a ko se druži s bezumnicima postaje gori.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Grješnike goni zlo, a pravednicima se vraæa dobro.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Dobar èovjek ostavlja našljedstvo sinovima sinova svojih, a grješnikovo imanje èuva se pravedniku.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Izobila hrane ima na njivi siromaškoj, a ima ko propada sa zle uprave.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Ko žali prut, mrzi na sina svojega; a ko ga ljubi, kara ga za vremena.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Pravednik jede, i sita mu je duša; a trbuh bezbožnicima nema dosta.
