Притчи 12
1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
Den som elsker tukt, elsker kunnskap; men den som hater refselse, er dum.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
Den gode får nåde hos Herren, men den svikefulle mann fordømmer han.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
Ugudelighet hjelper intet menneske til å stå støtt, men de rettferdiges rot rokkes ikke.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
En god hustru er sin manns krone, men en dårlig er som råttenhet i hans ben.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
De rettferdige tenker bare på det som rett er; de ugudeliges råd er svik.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
De ugudelige taler alltid om å lure efter blod, men de opriktiges munn frelser dem.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
De ugudelige kastes over ende, og så er de ikke mere; men de rettferdiges hus står fast.
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
En mann roses alt efter som han har forstand, men den hvis hjerte er forvendt, blir til forakt.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
Bedre er en småkårsmann som har en tjener, enn en som vil være storkar, men ikke har brød.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
Den rettferdige har omsorg for sin buskap, men den ugudeliges hjerte er hårdt.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
Den som dyrker sin jord, mettes med brød; men den som jager efter tomme ting, er uten forstand.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
Den ugudelige attrår det som er en snare for de onde; men de rettferdige gir Gud fast rot.
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
I lebenes synd ligger en ond snare, men den rettferdige kommer ut av trengsel.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
Av sin munns frukt mettes en mann med godt, og hvad et menneskes hender har gjort, det gjengjeldes ham.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
Dårens vei er rett i hans egne øine, men den som hører på råd, er vis.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
Dårens vrede blir kjent samme dag, men den som skjuler krenkelser, er klok.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
Den som er ærlig i sine ord, taler sannhet, men et falskt vidne taler svik.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
Mange taler tankeløse ord, som stikker likesom sverd; men de vises tunge er lægedom.
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
Sannhets lebe blir fast for all tid, men falskhets tunge bare et øieblikk.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
Det er svik i deres hjerte som smir ondt; men de som råder til fred, får glede.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
Det rammer ikke den rettferdige noget ondt, men de ugudelige får ulykke i fullt mål.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
Falske leber er en vederstyggelighet for Herren, men de som går frem med ærlighet, er ham til velbehag.
23 Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
Et klokt menneske skjuler det han vet, men dårers hjerte roper ut sin dårskap.
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
Den flittiges hånd kommer til å styre, men lathet blir træl.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
Sorg i en manns hjerte trykker det ned, men et godt ord gleder det.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
Den rettferdige veileder sin næste, men de ugudeliges vei fører dem vill.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
Lathet steker ikke sin fangst, men flid er en kostelig skatt for et menneske.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
På rettferds sti er liv, og en ryddet vei fører ikke til døden.
