Притчи 10
1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
Filius sapiens laetificat patrem: filius vero stultus moestitia est matris suae.
2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
Nil proderunt thesauri impietatis: iustitia vero liberabit a morte.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
Non affliget Dominus fame animam iusti, et insidias impiorum subvertet.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
Egestatem operata est manus remissa: manus autem fortium divitias parat. Qui nititur mendaciis, hic pascit ventos: idem autem ipse sequitur aves volantes.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
Qui congregat in messe, filius sapiens est: qui autem stertit aestate, filius confusionis.
6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
Benedictio Domini super caput iusti: os autem impiorum operit iniquitas.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
Memoria iusti cum laudibus: et nomen impiorum putrescet.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
Sapiens corde praecepta suscipit: stultus caeditur labiis.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
Qui ambulat simpliciter, ambulat confidenter: qui autem depravat vias suas, manifestus erit.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
Qui annuit oculo, dabit dolorem: et stultus labiis verberabitur.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
Vena vitae, os iusti: et os impiorum operit iniquitatem.
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
Odium suscitat rixas: et universa delicta operit charitas.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
In labiis sapientis invenitur sapientia: et virga in dorso eius qui indiget corde.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
Sapientes abscondunt scientiam: os autem stulti confusioni proximum est.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
Substantia divitis, urbs fortitudinis eius: pavor pauperum, egestas eorum.
16 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
Opus iusti ad vitam: fructus autem impii ad peccatum.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
Via vitae, custodienti disciplinam: qui autem increpationes relinquit, errat.
18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
Abscondunt odium labia mendacia: qui profert contumeliam, insipiens est.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
In multiloquio non deerit peccatum: qui autem moderatur labia sua prudentissimus est.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
Argentum electum, lingua iusti: cor autem impiorum pro nihilo.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
Labia iusti erudiunt plurimos: qui autem indocti sunt, in cordis egestate morientur.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
Benedictio Domini divites facit, nec sociabitur eis afflictio.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
Quasi per risum stultus operatur scelus: sapientia autem est viro prudentia.
24 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
Quod timet impius, veniet super eum: desiderium suum iustus dabitur.
25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
Quasi tempestas transiens non erit impius: iustus autem quasi fundamentum sempiternum.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
Sicut acetum dentibus, et fumus oculis, sic piger his, qui miserunt eum.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
Timor Domini apponet dies: et anni impiorum breviabuntur.
28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
Expectatio iustorum laetitia: spes autem impiorum peribit.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
Fortitudo simplicis via Domini: et pavor his, qui operantur malum.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
Iustus in aeternum non commovebitur: impii autem non habitabunt super terram.
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
Os iusti parturiet sapientiam: lingua pravorum peribit.
32 Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
Labia iusti considerant placita: et os impiorum perversa.
