Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Приче Соломуна сина Давидовог, цара Израиљевог,
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Да се познаје мудрост и настава, да се разумеју речи разумне,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Да се прима настава у разуму, у правди, у суду и у свему што је право,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Да се даје лудима разборитост, младићима знање и помњивост.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Мудар ће слушати и више ће знати, и разуман ће стећи мудрост,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Да разуме приче и значење, речи мудрих људи и загонетке њихове.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Почетак је мудрости страх Господњи; луди презиру мудрост и наставу.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Слушај, сине, наставу оца свог, и не остављај науке матере своје.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Јер ће бити венац од милина око главе твоје, и гривна на грлу твом.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Сине мој, ако би те мамили грешници, не пристај;
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Ако би рекли: Ходи с нама да вребамо крв, да заседамо правоме низашта;
Прождрећемо их као гроб живе, и свеколике као оне који силазе у јаму; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Свакојаког блага добићемо, напунићемо куће своје плена;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Бацаћеш жреб свој с нама; један ће нам тоболац бити свима;
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Сине мој, не иди на пут с њима, чувај ногу своју од стазе њихове.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Јер ногама својим трче на зло и хите да проливају крв.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Јер се узалуд разапиње мрежа на очи свакој птици;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
А они вребају своју крв и заседају својој души.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Такви су путеви свих лакомих на добитак, који узима душу својим господарима.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Премудрост виче на пољу, на улицама пушта глас свој;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
У највећој вреви виче, на вратима, у граду говори своје беседе;
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Луди, докле ћете љубити лудост? И подсмевачима докле ће бити мио подсмех? И безумни, докле ће мрзети на знање?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Обратите се на карање моје; ево, изасућу вам дух свој, казаћу вам речи своје.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Што звах, али не хтесте, пружах руку своју, али нико не мари,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Него одбацисте сваки савет мој, и карање моје не хтесте примити;
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Зато ћу се и ја смејати вашој невољи, ругаћу се кад дође чега се бојите;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Кад као пустош дође чега се бојите, и погибао ваша као олуја кад дође, кад навали на вас невоља и мука.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Тада ће ме звати, али се нећу одазвати; рано ће тражити, али ме неће наћи.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Јер мрзише на знање, и страх Господњи не изабраше;
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Не присташе на мој савет, и презираше сва карања моја.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Зато ће јести плод од путева својих, и наситиће се савета својих.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Јер ће луде убити мир њихов, и безумне ће погубити срећа њихова.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Али ко ме слуша боравиће безбрижно, и биће на миру не бојећи се зла.
