Числа 32
1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
Reuben hoi Gad miphunnaw ni saring moi a tawn awh teh, Jazer ram hoi Gilead ram a hmu awh toteh, a hmuen teh saring o nahan ahawipoung ati awh.
2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
Hothateh, Gad, hoi Reuben catounnaw ni Mosi hoi Eleazar maya kahrawikungnaw hah a pato awh teh,
3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
Isarelnaw hmalah, BAWIPA ni a ta e ram Ataroth, Dibon, Jazer, Nimrah, Heshbon, Elealeh, Sebam, Nebo hoi Beon teh,
4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
saring pâ nahanlah kahawipoung e ram lah ao teh, na sannaw hai saring ka tawn awh.
5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.
Hatdawkvah na hnâ bawt pawiteh, hete ram heh coe hanlah na poe awh loe. Jordan namran hrumhram na takhangkhai awh hanh telah ati awh.
6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
Mosi ni Gad hoi Reuben catounnaw koevah, na hmaunawnghanaw tarantuknae koe a cei vaiteh, nangmanaw teh hi vah sut na o awh han na maw.
7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?
Bangkongmaw, BAWIPA ni na poe awh e ram dawk kâen hanlah Isarel catounnaw ni na lungthin thung na kâhnawn awh.
8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;
Kadeshbarnea hoi ram tuet hanlah na patoun awh navah, hettelah na mintoenaw ni ati awh toe.
9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.
Eshkol ravo koe a pha awh navah, ram teh a hmu awh. BAWIPA ni na poe e ram kâen hoeh hanlah Isarelnaw a lungthin a kamlang sak awh.
10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
Hote hno niyah, BAWIPA lung a kâan sak teh,
11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
Izip ram hoi ka tâcawt e kum 20 lathueng pueng ni Abraham hoi Isak hoi Jakop tinaw koe thoekâbo hoi ka poe e ram teh, apinihai hmawt mahoeh. Bangkongtetpawiteh, kai hnukkâbang katang awh hoeh telah thoe a kâbo awh.
12 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
Keniz tami Jephunneh capa Kaleb hoi Nun capa Joshua teh BAWIPA hnuk a kâbang roi.
13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
Isarelnaw koe BAWIPA a lung a kâan teh BAWIPA mithmu vah hno kahawihoehe kasaknaw e se pueng a kahma awh hoehroukrak kahrawngum vah kum 40 touh a kâva sak.
14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
Khenhaw! Isarelnaw koe BAWIPA lungkhueknae takikathopoung e hah bout thapsin hanlah nangmouh sekatha tamikayonnaw ni mintoenaw yueng lah na kâsak awh.
15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.
Bangtelamaw ahni hnukkâbang laipalah na awm pawiteh hete kahrawngum vah bout na o sak awh vaiteh, hete tamimaya heh kahmasak han telah atipouh.
16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
Hahoi rek a hnai awh teh, ahni koe awi hivah saringnaw hoi tuhunaw hanlah a im sak pouh vaiteh, canaw hanlah khothawng awh han,
17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.
hatei, kaimanaw teh, o awh nahane hmuen koe pha hoehroukrak, Isarel catounnaw hmalah cei hanelah puengcang coungkacoe kâmahrawk awh han, hete ram taminaw kecu dawk, canaw heh rapan ka tawn e kho dawk o sak awh han.
18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
Isarel catounnaw ni a coe awh hane kawi hmuen be a coe hoehroukrak, ma im lah na ban awh mahoeh.
19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
Bangtelamaw tetpawiteh, coe hane kawi teh, hi namran lah Jordan kanîtholah a tho dawkvah, Jordan namran hoi ahlawilae teh coekhai awh han telah ati.
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
Mosi ni hot patetlah na sak awh teh, tarantuk nah koevah, BAWIPA hmalah cei hanlah na kamthoup awh teh,
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
a hmalah a tarannaw a pâlei teh, BAWIPA hmalah ram na tâ awh hoehroukrak, nangmouh rahak puengcang kâmahrawk e naw pueng ni, BAWIPA hmalah Jordan be na raka awh pawiteh, a hnuk bout na kâbang awh vaiteh,
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
BAWIPA lathueng hoi Isarelnaw lathueng vah, yonpen lah na awm awh mahoeh. Hottelah ram te BAWIPA hmalah na coe awh han.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
Hatei hottelah na sak awh hoehpawiteh, khenhaw!, BAWIPA koevah na yon e lah awm vaiteh, na yonnae na hmu awh roeroe han tie hah panuek awh.
24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
Na camonaw hanlah khothawng awh nateh, na tunaw hanlah im sak pouh awh telah ati.
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.
Hottelah Gad hoi Reuben catounnaw ni Mosi koevah, na sannaw ni mintoenaw e kâpoelawk patetlah ka sak han.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
Ka yunaw hoi camonaw hoi tuhunaw hoi saringhunaw pueng teh, Gileadnaw e khoram dawk ao han.
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
Hatei, na sannaw tarantuk hanlah, puengcang hoi kâmahrawknaw pueng ni bawipa ni a dei pouh telah BAWIPA hmalah ka luen van awh han telah ati awh.
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
Mosi ni ahnimouh kong kecu dawk vaihma Eleazar hoi Nun capa Joshua hoi Isarel miphun imthung kahrawikungnaw hah kâ a poe.
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
Mosi ni ahnimouh koe Gad canaw hoi Reuben canaw tarantuknae puengcang kâmahrawk e pueng ni, BAWIPA hmalah Jordan tui a rakakhai han. Ram teh na la hnukkhu, Gilead ram teh a coe awh hanlah na poe awh han.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
Hatei puengcang kâmahrawk hoi na cetkhai awh hoehpawiteh, Kanaan ram vah nangmouh koe a bawk van han telah ati.
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.
Hahoi Gad canaw hoi Reuben canaw ni na sannaw koevah, BAWIPA ni a dei e patetlah ka sak han.
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.
Puengcang kâmahrawk hoi BAWIPA hmalah, Kanaan ram takhang vaiteh kâen awh han. Hatei, coe awh hane ram teh, Jordan namran lah doeh pou coe awh ti telah a pathung awh.
33 И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
Mosi ni Gad catounnaw hoi Reuben catounnaw hah Joseph capa Manasseh miphun tangawn teh, Amor siangpahrang Sihon uknaeram hoi Bashan siangpahrang, Og uknaeram kaawm e khonaw pueng hoi, a tengpam khotenaw pueng hoi koung a poe awh.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
Gad catounnaw ni Dibon, Ataroth hoi Aroer,
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
Aroth-shonphan, Jazer hoi Jobehah,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
Bethnimrah hoi Bethharan kho a thawng awh teh, rapan ka tawn e khopui hoi tu imnaw a sak awh.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
Reuben catounnaw ni Heshbon, Elealeh hoi Kiriathaim,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.
Nebo, Baalmeon, Sibmah hah a thawng awh. Hote kho a thawng awh e hah min louk lah a phung awh
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
Manasseh capa Makhir catounnaw teh Gilead ram a cei awh teh a la awh. Amornaw haw kaawm pueng teh be a lawp awh.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
Hatdawkvah, Mosi ni Gilead ram teh Manasseh capa Makhir koe a poe teh hawvah khosak awh.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.
Manasseh capa Jair ni a cei teh khotenaw hah a la dawkvah, hotnaw hah Jair telah a phung awh.
42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.
Nobah hai a cei teh, Kenath khotenaw a la teh, a min lah Nabah telah a phung awh.
