< Неемия 10 >
1 А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,
А који запечатише беху ови: Немија Тирсата, син Ахалијин, и Седекија,
2 Сераия, Азария, Еремия,
Серај, Азарија, Јеремија,
3 Пасхор, Амария, Мелхия,
Пасхор, Амарија, Малхија,
6 Даниил, Ганатон, Варух,
Данило, Гинетон, Варух,
8 Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.
Мазија, Вилгај, Семаја; то беху свештеници;
9 Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;
А Левити: Исус син Азанијин Винуј између синова Инададових, Кадмило,
10 и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,
И браћа њихова: Севанија, Одија, Келита, Фелаја, Анана,
12 Закхур, Серевия, Севания,
Захур, Серевија, Севнија,
14 Началниците на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,
Главари народни: Фарос, Фат-Моав, Елам, Затуј, Ваније,
20 Матфиас, Месулам, Изир,
Магфија, Месулам, Езир,
21 Месизавеил, Садок, Ядуа,
Месизавеило, Садок, Јадва,
28 А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите, и всички, които бяха се отделили от племената на земите и се прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,
И остали народ, свештеници, Левити, вратари, певачи, нетинеји и сви који се одвојише од народа земаљских к закону Божјем, жене њихове, синови њихови и кћери њихове, сви који знаху и разумеваху,
29 присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;
Присташе с браћом својом, главарима својим, и дођоше те се заклеше и клетвом завезаше да ходимо по закону Божијем, који је дат преко Мојсија, слуге Божијег, и да држимо и извршујемо све заповести Господа Бога свог и законе Његове и уредбе Његове.
30 и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;
И да не дајемо кћери својих народима земаљским, нити кћери њихових да узимамо за синове своје.
31 и ако племената на земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.
И од народа земаљских који донесу трг или какву год храну у суботу на продају, да не узимамо у суботу ни у други свети дан, и да остављамо седме године да почива земља и опраштамо сваки дуг.
32 Наредихме Си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,
И постависмо себи уредбу да дајемо сваке године трећину сикла на службу у дом Бога свог:
33 за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.
На хлебове постављене, на дар свагдашњи и жртву паљеницу свагдашњу за суботе, за младине и за празнике, и на светињу и на жртве за грех да се очишћа Израиљ, и на свако дело у дому Бога нашег.
34 И ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребие помежду си за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определените времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;
И бацасмо жреб за свештенике и Левите и народ ради ношења дрва да се доноси у дом Бога нашег по домовима отаца наших на време од године до године, да гори на олтару Господа Бога нашег, како пише у закону;
35 и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;
И да доносимо првине од земље своје и првине од сваког рода од сваког дрвета од године до године у дом Господњи;
36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;
И првенце од синова својих и стоке своје, како пише у закону, и првенце од говеда својих и од оваца својих да доносимо у дом Бога свог свештеницима који служе у дому Бога нашег;
37 и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и да внасяме на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.
И првине теста свог и приносе своје и род од свих дрвета, вино и уље да доносимо свештеницима у клети дома Бога свог, и Левитима десетак од земље своје, и Левити да узимају десетак по свим местима где урадимо;
38 И някой свещеник, Ааронов потомец да бъде с левитите, когато вземат десетъците; и левитете да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.
И да буде свештеник, син Аронов с Левитима кад Левити узимају десетак, и да Левити доносе десетак од десетка у дом Бога нашег, у клети, у спреме његове.
39 Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и първенците. И няма да оставим дома на нашия Бог.
Јер у те клети дужни су синови Израиљеви и Левити доносити принос од жита, од вина и уља, где су свети судови, и свештеници који служе, и вратари и певачи, да не остављамо дом Бога свог.