Матей 13
1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
Paa hin Dag gik Jesus ud af Huset og satte sig ved Søen.
2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
Og store Skarer samlede sig om ham, saa han gik om Bord i et Skib og satte sig; og hele Skaren stod paa Strandbredden.
3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
Og han talte meget til dem i Lignelser og sagde: „Se, en Sædemand gik ud at saa.
4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
Og idet han saaede, faldt noget ved Vejen; og Fuglene kom og aade det op.
5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
Og noget faldt paa Stengrund, hvor det ikke havde megen Jord; og det voksede straks op, fordi det ikke havde dyb Jord.
6 и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
Men da Solen kom op, blev det svedet af, og fordi det ikke havde Rod, visnede det.
7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
Og noget faldt iblandt Torne; og Tornene voksede op og kvalte det.
8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
Og noget faldt i god Jord og bar Frugt, noget hundrede, noget tresindstyve, noget tredive Fold.
9 Който има уши [да слуша], нека слуша.
Den, som har Øren, han høre!‟
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
Og Disciplene gik hen og sagde til ham: „Hvorfor taler du til dem i Lignelser?‟
11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
Men han svarede og sagde til dem: „Fordi det er eder givet at kende Himmeriges Riges Hemmeligheder; men dem er det ikke givet.
12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Thi den, som har, ham skal der gives, og han skal faa Overflod; men den, som ikke har, fra ham skal endog det tages, som han har.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
Derfor taler jeg til dem i Lignelser, fordi de skønt seende dog ikke se, og hørende dog ikke høre og forstaa ikke heller.
14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
Og paa dem opfyldes Esajas Profeti, som siger: Med eders Øren skulle I høre og dog ikke forstaa og se med eders Øjne og dog ikke se.
15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
Thi dette Folks Hjerte er blevet sløvet, og med Ørene høre de tungt, og deres Øjne have de tillukket, for at de ikke skulle se med Øjnene og høre med Ørene og forstaa med Hjertet og omvende sig, saa jeg kunde helbrede dem.
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
Men salige ere eders Øjne, fordi de se, og eders Øren, fordi de høre.
17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
Thi sandelig, siger jeg eder, mange Profeter og retfærdige attraaede at se, hvad I se, og saa det ikke; og at høre, hvad I høre, og hørte det ikke.
18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
Saa hører nu I Lignelsen om Sædemanden!
19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
Naar nogen hører Rigets Ord og ikke forstaar det, da kommer den Onde og river det bort, som er saaet i hans Hjerte; denne er det, som blev saaet ved Vejen.
20 А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
Men det, som blev saaet paa Stengrund, er den, som hører Ordet og straks modtager det med Glæde.
21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
Men han har ikke Rod i sig og holder kun ud til en Tid; men naar der kommer Trængsel eller Forfølgelse for Ordets Skyld, forarges han straks.
22 А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
Men det, som blev saaet iblandt Torne, er den, som hører Ordet, og Verdens Bekymring og Rigdommens Forførelse kvæler Ordet, og det bliver uden Frugt. (aiōn g165)
23 А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Men det, som blev saaet i god Jord, er den, som hører Ordet og forstaar det, og som saa bærer Frugt, en hundrede, en tresindstyve, en tredive Fold.‟
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
En anden Lignelse fremsatte han for dem og sagde: „Himmeriges Rige lignes ved et Menneske, som saaede god Sæd i sin Mark.
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
Men medens Folkene sov, kom hans Fjende og saaede Ugræs iblandt Hveden og gik bort.
26 А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
Men da Sæden spirede frem og bar Frugt, da kom ogsaa Ugræsset til Syne.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
Og Husbondens Tjenere kom til ham og sagde: Herre, saaede du ikke god Sæd i din Mark? Hvor har den da faaet Ugræsset fra?
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
Men han sagde til dem: Det har et fjendsk Menneske gjort. Da sige Tjenerne til ham: Vil du da, at vi skulle gaa hen og sanke det sammen?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
Men han siger: Nej, for at I ikke, naar I sanke Ugræsset sammen, skulle rykke Hveden op tillige med det.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Lader dem begge vokse tilsammen indtil Høsten; og i Høstens Tid vil jeg sige til Høstfolkene: Sanker først Ugræsset sammen og binder det i Knipper for at brænde det, men samler Hveden i min Lade!‟
31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
En anden Lignelse fremsatte han for dem og sagde: „Himmeriges Rige ligner et Sennepskorn, som en Mand tog og saaede i sin Mark.
32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
Dette er vel mindre end alt andet Frø; men naar det er vokset op, er det større end Urterne og bliver et Træ, saa at Himmelens Fugle komme og bygge Rede i dets Grene.‟
33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
En anden Lignelse talede han til dem: „Himmeriges Rige ligner en Surdejg, som en Kvinde tog og lagde ned i tre Maal Mel, indtil det blev syret alt sammen.‟
34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
Alt dette talte Jesus til Skarerne i Lignelser, og uden Lignelse talte han intet til dem,
35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
for at det skulde opfyldes, som er talt ved Profeten, der siger: „Jeg vil oplade min Mund i Lignelser; jeg vil udsige det, som har været skjult fra Verdens Grundlæggelse.‟
36 Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
Da forlod han Skarerne og gik ind i Huset; og hans Disciple kom til ham og sagde: „Forklar os Lignelsen om Ugræsset paa Marken!‟
37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
Men han svarede og sagde: „Den, som saar den gode Sæd, er Menneskesønnen,
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
og Marken er Verden, og den gode Sæd er Rigets Børn, men Ugræsset er den Ondes Børn,
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
og Fjenden, som saaede det, er Djævelen; og Høsten er Verdens Ende; og Høstfolkene ere Engle. (aiōn g165)
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
Ligesom nu Ugræsset sankes sammen og opbrændes med Ild, saaledes skal det ske ved Verdens Ende. (aiōn g165)
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
Menneskesønnen skal udsende sine Engle, og de skulle sanke ud af hans Rige alle Forargelserne og dem, som gøre Uret;
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
og de skulle kaste dem i Ildovnen; der skal være Graad og Tænders Gnidsel.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
Da skulle de retfærdige skinne som Solen i deres Faders Rige. Den, som har Øren, han høre!
44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
Himmeriges Rige ligner en Skat, som er skjult i en Mark, og en Mand fandt og skjulte den, og af Glæde over den gaar han hen og sælger alt, hvad han har, og køber den Mark.
45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
Atter ligner Himmeriges Rige en Købmand, som søgte efter skønne Perler;
46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
og da han fandt een meget kostbar Perle, gik han hen og solgte alt, hvad han havde, og købte den.
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
Atter ligner Himmeriges Rige et Vod, som blev kastet i Havet og samlede Fisk af alle Slags.
48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
Og da det var blevet fuldt, drog man det op paa Strandbredden og satte sig og sankede de gode sammen i Kar, men kastede de raadne ud.
49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
Saaledes skal det gaa til ved Verdens Ende. Englene skulle gaa ud og skille de onde fra de retfærdige (aiōn g165)
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
og kaste dem i Ildovnen; der skal være Graad og Tænders Gnidsel.
51 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
Have I forstaaet alt dette?‟ De sige til ham: „Ja.‟
52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
Men han sagde til dem: „Derfor er hver skriftklog, som er oplært for Himmeriges Rige, ligesom en Husbond, der tager nyt og gammelt frem af sit Forraad.‟
53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
Og det skete, da Jesus havde fuldendt disse Lignelser, drog han bort derfra.
54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
Og han kom til sin Fædreneby og lærte dem i deres Synagoge, saa at de bleve slagne af Forundring og sagde: „Hvorfra har han denne Visdom og de kraftige Gerninger?
55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
Er denne ikke Tømmermandens Søn? Hedder ikke hans Moder Maria og hans Brødre Jakob og Josef og Simon og Judas?
56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
Og hans Søstre, ere de ikke alle hos os? Hvorfra har han da alt dette?‟
57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
Og de forargedes paa ham. Men Jesus sagde til dem: „En Profet er ikke foragtet uden i sit eget Fædreland og i sit Hus.‟
58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
Og han gjorde ikke mange kraftige Gerninger der for deres Vantros Skyld.
