Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
E no primeiro dia da semana, muito de madrugada, foram estas, e algumas outras com ellas, ao sepulchro, levando as especiarias que tinham preparado.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
E acharam já a pedra revolvida do sepulchro.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
E, entrando, não acharam o corpo do Senhor Jesus.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
E aconteceu que, estando ellas perplexas por isto, eis que pararam junto d'ellas dois varões, com vestidos resplandecentes.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
E, estando ellas muito atemorisadas, e abaixando o rosto para o chão, elles lhes disseram: Porque buscaes o vivente entre os mortos?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
Não está aqui, porém já resuscitou. Lembrae-vos como vos fallou, estando ainda na Galilea,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
Dizendo: Convem que o Filho do homem seja entregue nas mãos de homens peccadores, e seja crucificado, e ao terceiro dia resuscite.
8 И спомниха си думите му.
E lembraram-se das suas palavras.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
E, voltando do sepulchro, annunciaram todas estas coisas aos onze e a todos os demais.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
E eram Maria Magdalena, e Joanna, e Maria, mãe de Thiago, e as outras que com ellas estavam, que diziam estas coisas aos apostolos.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
E as suas palavras lhes pareciam como desvario, e não as creram.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
Pedro, porém, levantando-se, correu ao sepulchro, e, abaixando-se, viu só os lenços ali postos; e retirou-se, admirando comsigo aquelle caso.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
E eis que no mesmo dia iam dois d'elles para uma aldeia, que distava de Jerusalem sessenta estadios, cujo nome era Emmaus;
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
E iam fallando entre si de todas aquellas coisas que haviam succedido.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
E aconteceu que, indo elles fal- lando entre si, e perguntando-se um ao outro, o mesmo Jesus se approximou, e ia com elles;
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
Mas os olhos d'elles estavam retidos para que o não conhecessem.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
E elle lhes disse: Que palavras são essas que, caminhando, trocaes entre vós, e porque estaes tristes?
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
E, respondendo um, cujo nome era Cleophas, disse-lhe: És tu só peregrino em Jerusalem, e não sabes as coisas que n'ella teem succedido n'estes dias?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
E elle lhe disse: Quaes? E elles lhe disseram: As que dizem respeito a Jesus Nazareno, que foi varão propheta, poderoso em obras e palavras diante de Deus e de todo o povo:
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
E como os principaes dos sacerdotes, e os nossos principes o entregaram á condemnação de morte, e o crucificaram:
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
E nós esperavamos que fosse elle o que remisse Israel; mas agora, sobre tudo isso, é já hoje o terceiro dia desde que essas coisas aconteceram:
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
Ainda que tambem algumas mulheres d'entre nós nos maravilharam, as quaes da madrugada foram ao sepulchro;
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
E, não achando o seu corpo, voltaram, dizendo que tambem tinham visto uma visão de anjos, que dizem que elle vive:
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
E alguns dos que estão comnosco foram ao sepulchro, e acharam ser assim como as mulheres haviam dito; porém a elle não o viram.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
E elle lhes disse: O nescios, e tardos de coração para crer tudo o que os prophetas disseram!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
Porventura não convinha que o Christo padecesse estas coisas e entrasse na sua gloria?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
E, começando de Moysés, e de todos os prophetas, explicava-lhes em todas as Escripturas o que d'elle estava escripto.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
E chegaram á aldeia para onde iam, e elle fez como quem ia para mais longe.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
E elles o constrangeram, dizendo: Fica comnosco, porque já é tarde, e já declinou o dia. E entrou para ficar com elles.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
E aconteceu que, estando com elles á mesa, tomando o pão, o abençoou, e partiu-o, e lh'o deu.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
Abriram-se-lhes então os olhos, e o conheceram, e elle desappareceu-lhes.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
E disseram um para o outro: Porventura não ardia em nós o nosso coração quando, pelo caminho nos fallava, e quando nos abria as Escripturas?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
E na mesma hora, levantando-se, tornaram para Jerusalem, e acharam congregados os onze, e os que estavam com elles,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
Que diziam: Resuscitou verdadeiramente o Senhor, e já appareceu a Simão.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
E elles lhes contaram o que lhes acontecera no caminho, e como d'elles foi conhecido no partir do pão.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
E, fallando elles d'estas coisas, o mesmo Jesus se apresentou no meio d'elles, e disse-lhes: Paz seja comvosco.
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
E elles, espantados e atemorisados, pensavam que viam algum espirito.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
E elle lhes disse: Porque estaes perturbados, e porque sobem taes pensamentos aos vossos corações?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
Vêde as minhas mãos e os meus pés, que sou eu mesmo: apalpae-me e vêde; pois um espirito não tem carne nem ossos, como vêdes que eu tenho
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
E, dizendo isto, mostrou-lhes as mãos e os pés.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
E, não o crendo elles ainda por causa da alegria, e maravilhados, disse-lhes: Tendes aqui alguma coisa que comer?
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
Então elles apresentaram-lhe parte de um peixe assado, e um favo de mel.
43 И взе та яде пред тях.
O que elle tomou, e comeu diante d'elles.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
E disse-lhes: São estas as palavras que vos disse estando ainda comvosco: Que convinha que se cumprisse tudo o que de mim estava escripto na lei de Moysés, e nos prophetas, e nos psalmos.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
Então abriu-lhes o entendimento para comprehenderem as Escripturas.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
E disse-lhes: Assim está escripto, e assim convinha que o Christo padecesse, e ao terceiro dia resuscitasse dos mortos;
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
E em seu nome se prégasse o arrependimento e a remissão dos peccados, em todas as nações, começando por Jerusalem.
48 Вие сте свидетели на това.
E d'estas coisas sois vós testemunhas.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
E eis que sobre vós envio a promessa de meu Pae: ficae, porém, vós na cidade de Jerusalem, até que do alto sejaes revestidos de poder.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
E levou-os fóra, até Bethania; e, levantando as suas mãos, os abençoou.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
E aconteceu que, abençoando-os elle, se apartou d'elles e foi elevado ao céu.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
E, adorando-o elles, tornaram com grande jubilo para Jerusalem.
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
E estavam sempre no templo, louvando e bemdizendo a Deus. Amen.
