Лука 22
1 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
Buna Pasika yeka nduka, “nyengo wu mapha makambu tulu luvi”,
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
bapfumu banganga Nzambi ayi minlongi mi mina batomba diluaku divondisila Yesu bila batu baba mona tsisi.
3 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
Buna satana wukota mu Yuda wubaba ntedilanga Isikalioti, wubawumosi mu kumi ayi minlonguki miodi.
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
Niandi wuyenda wuwizana ayi bapfumu banganga Nzambi ayi bapfumu zi bobo bansunganga nzo Nzambi mu zaba buevi kafueti kuba yekudila niandi.
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
Bawu bamona khini ayi bawizana mu kumvana zimbongo.
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
Yuda wukikinina ayi wutona tomba diluaku dimboti di kuba yekudila niandi nkanguwu batu mu kambu zaba.
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
Lumbu kinyengo wu mapha makambu tulu luvi kifuana; kiawu lumbu baba tambikanga muana dimemi wu Pasika.
8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
Yesu wutuma Piela ayi Yowani wuba kamba: —Yendanu lutukubikila bidia bi Pasika muingi tudia.
9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
Bawu banyuvula: —A kuevi tidi tuenda kubikila yawu e?
10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
Niandi wuba vutudila: —Tala, muthangu lukuiza koti mu divula buna ma dengana bakala dimosi dineti mvungu. Buna lunlundakana nate mu nzo kankota.
11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
Bosi lutuba kuidi pfumu yi nzo ti: “nlongi wuyuvuditi: kuevi kuidi buangu kioki kafueti dila Pasika va kimosi ayi minlonguki miama e?”
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
Niandi ma kalumonisa ku yilu banga vinga kimosi kinneni kikubuku. Kuna lufueti kubikila bidia bi Pasika.
13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
Bawu bayenda ayi babata mambu moso boso kaba kambila ayi bawubakubika bidia bi Pasika.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
Thangu bu yifuana, Yesu wuvuanda va meza va kimosi ayi mimvuala miandi.
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
Buna wuba kamba: —Phuila yiwombo yiba yama mu diambudi dia Pasika yayi va kimosi ayi beno tuamina ndimona ziphasi.
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
Bila ndikulukamba ndilendi buela yi dia ko nate yela mana fuana mu Kipfumu ki Nzambi.
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
Bu kabonga mbungu, wuvutula matondo ayi wutuba: —Bonganu mbungu yayi ayi lukabana yawu beno na beno
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
bila ndikulukamba ti ndilendi buela nua vinu ko nate kipfumu ki Nzambi kiela kuiza.
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
Wubonga dipha, wuvutula matondo. Wubukuna diawu ayi wuba vana diawu. Bosi wutuba: —Yayi yawu nitu ama [yitambuku mudiambu dieno. Luvanganga bobo mu kumbanzanga.
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
Buna bamanisa dia, wuba vana mbungu ayi wutuba: —Mbungu yayi yidi Nguizani yimona mu menga mama matengulu mu diambu dieno.]
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
—Vayi tala mutu wowo wukunyekula widi vava, wundia yama va meza.
22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
Ayi Muana mutu wedi bumbote boso butezulu vayi mabienga kuidimutu wowo wunyekudi.
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
Buna batona kukiyuvula bawu na bawu kani nani mu bawu wukuiza vangi diambu diodi.
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
Minlonguki mifindana ziphaka ziwombo mu diambu di zaba nani mu bawu lutidi munneni.
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
Buna Yesu wuba kamba: —Mintinu mi Bapakanu minyadilanga batu bawuayi bobo beti yadila mubawubeti tedulu: “mimvangi mi mambote”.
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
Vayi bwawu ko bufueti bela kuidi beno. Woso widi wunneni mu benobuna bika kakituka banga muana lezi. Ayi woso weti yala kaba banga kisadi.
27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
Bila nani lutidi munneni: mutu vuendi va meza voti mutu wowo wulembu sadi e? Keti mutu wowo vuendi va meza lutidi munneni e? Vayi minu ndidi va khatitsikꞌenu banga kisadi.
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
—Vayi beno, luidi batu bobo babedi bakuikama yama mu zithotolo ziama.
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
Sumbu didi ti Tata wuphana Kipfumu, mamvana ndiluveni Kipfumu beni
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
muingi lubaka budila ayi bu nuina va meza yama mu Kipfumu kiama ayimuingi lubaka bu vuandila mu bikundu bi Kipfumu mudiambu di sambisa kumi makanda muadi ma Iseli.
31 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
Yesu wukamba Simoni ti: —A Simoni, A Simoni, satana wululombidi mudiambu kaluyungula banga bu beti yungudila ble.
32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
Vayi minu tsambidingi mu diambu diaku muingi minu kiaku kibika lebakana. Diawu buna ngeyo wela vutuka, buna wuba kindisa bakhomba zikau.
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
Simoni wunkamba: —A Pfumu, ndidi wukubama mu kuenda yaku mu nloko ayi ku lufua.
34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
Vayi Yesu wumvutudila: —A Piela, bukiedika ndikukamba ti mu buabu kuandi tuamina tsusu yikokula ngeyo zikhumbu zitatu mawu thunukina ti wusi kunzaba ko.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
Buna wuba kamba: —Mu thangu ndilutuma mu kambu nata photomoni, mu kambu sakosi, mu kambu nata zisapatu; a kima mbi lukambu e? Bawu bamvutudila ti: —Kadi kima tusia kambu ko.
36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
Vayi Yesu wuba kamba: —Vayi buabu woso widi photomoni buna bika kayibonga; bobuawu woso widi ayi sakosi bika kayibonga ayi woso kambulu mbedi bika kasumbisa nledi andi mu diambu kasumba mbedi
37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
bila ndikulukamba ti mama masonama madedakana mu diambudiama: bantula mu ntanda wu batu bambimbi. Bila mambu momo masonama mu diambu diama madi ayi tsukulu.
38 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
Bawu batuba: —A Pfumu, tala zimbedi zizole zidi vava! Niandi wuba vutudila ti: —Bufueni.
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
Buna wutotuka boso bubela kifu kiandi, wuyenda ku mongo mingi mi olive. Minlonguki miandi minlandakana.
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
Bu katula, ku buangu beni, buna wuba kamba: —Lusambila tala luedibua mu phukumunu.
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
Buna niandi veka wuba tatukila fiote mu tezo kilenda tudila ditadi bu diozulu. Buna wufukama ayi wusambila:
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
—A Tata, enati zodidi, khatudila mbungu yayi. Muaki bika luzolo luaku luvangama vayi bika luama. [
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
Buna mbasi yitotukila ku Diyilu yiyiza kunkindisa.
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
Bu kaba mu tsisi yi khindu; wuluta buela sambila diaka ngolo ayi diunga ditotuka mu nitu andi diba banga mabeti ma menga maba bua va ntoto.]
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
Bu kamanisa sambila, wutelama ayi wuyiza vaba minlonguki miandi. Wuba buana baleka mu diambu di kiadi.
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
Buna wuba kamba: —Bila mbi lulembo lekila tulue? Kotukanu! Lusambila tala luedi bua mu phukumunu.
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
Buna kamanisini ko tuba, tala nkangu wu batu wutotuka. Yuda, wumosi mu kumi mimvuala miandi miodi, wuba vana ntuala; wufikama vaba Yesu mu diambu kamfifa besi.
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
Vayi Yesu wunkamba: —A Yuda, mu besi weka yekudila Muana mutu e?
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
Bobo banzungidila bu bamona mambu momo meka bua bankamba: —A nlongi, tubonga zimbedi muingi tunuana e?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
Wumosi mu bawu wuzuba kisadi ki pfumu yi banganga Nzambi ayi wunzenza dikutu diandi di lubakala.
51 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
Vayi Yesu wuba vutudila: —Bikanu mabela bobo nate buabu! Bu kasimba dikutu buna wumbelusa.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
Bosi yesuwukamba bapfumu banganga Nzambi, bapfumu zi minsungi mi nzo Nzambi ayi bakulutu ba batubobo banata nkangu wubatu mudiambubiza nkangi: —Lutotukidi ayi zimbedi ayi zimbindi mudiambu di lunuanisa dovula e?
53 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
Bilumbu bioso bu ndibedi yeno mu nzo Nzambi ayi kadi mutu kadiaku khanga ko vayi buabu yawu thangu eno ayi thangu yi luyalu lu tombi.
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
Buna bambuila, bannata ayi bankotisa mu nzo yi pfumu yi zingangazi Nzambi. Piela kuna manima kaba nlandikinina.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
Mu thangu balunga mbazu va khatitsika nganda ayi bu bavuanda va kimosi. Piela mamvandi wuvuanda yawu.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
Kisadi kimosi ki nketo wummona buna kavuendi va ndambu mbazu, wunsungimina kuntala mu kiezila wu nlaki wu mbazu, ayi wunkamba: —Mutu wawu bedingi yandi!
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
Vayi Piela wutunuka kuandi bu katuba: —A nketo, ndisi kunzaba ko!
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
Buela vuanda fioti, mutu wunkaka wumona Piela ayi wunkamba: —Ngeyo widi mu dikabu di batu bobo! Vayi Piela wuvutula ti: —A bakala, minu ndisi ko mu dikabu diawu.
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
Nduka-nduka thangu yimvimba yivioka, mutu wunkaka wuyiza buelasindisila diaka ti: —Bukiedika mutu wawu bedingi yandi bila mamvandi widi muisi Ngalili.
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
Vayi Piela wuvutula ti: —A bakala, ndisi zaba ko diambumbi wunyolukila! Muna thangu buna wukidi tubi tsusu yikokula.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
Pfumu wubaluka, wutala Piela. Buna Piela wutebukila moyo mambumankamba Yesu ti “tuamina tsusu yikokula, ngeyo mu zikhumbu zitatu mawuthumukina”.
62 И излезе вън, та плака горко.
Buna Piela wutotuka ku nganda ayi wudila ngolo.
63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
Batu bobo basunga Yesu bansekinina ayi bambeta.
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
Bamfukidila zizi ayi banyuvula: —A ngeyo, bikula ko e! Nani wubetidi e?
65 И много други хули изговориха против Него.
Buna batuba mambu mawombo mankaka mu diambu di kumfinga.
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
Buisi buna bukia, bakulutu ba batu, bapfumu banganga Nzambi va kimosi ayi minlongi mi mina bakutakana. Banata Yesu va ntualalukutukuu luawu lunneni;
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
Bawu banyuvula: —Enati ngeyo widi Klisto, buna bika wutukamba. Buna wuba vutudila: —Enati ndilukembi, buna lulendi wilukila ko.
68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
Ayi enati ndiluyuvudi biuvu, lulendi kuphana ko mvutu.
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
Vayi tona buabu Muana mutu wela vuanda va koko ku lubakala lu lulendo lu Nzambi.
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
Buna bawu bobo batuba: —Buna ngeyo widi muana Nzambi e? Yesu wuba vutudila: —Beno veka lutubidi ti minu buawu bobo ndididi.
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
Vana vawu bayamikina: —Mbi kimbangi kinkaka tufueti buela tomba e? Bila beto veka tunwilumu mambu mandi katubidi.
