Лука 14
1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
Lumbu kimosi ki saba, Yesu bu kakota mu dia ku nzo yi pfumuyimosi yi Bafalisi, buna bobo baba muna baba kuntala bumboti.
2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
Tala mutu wumosi wuba kimbevo kimvimbu wuba va ntualꞌandi.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
Buna Yesu wuyuvula minlongi mi Mina ayi Bafalisi ti: —Minsua midi mu belusa mutu mu lumbu ki saba e?
4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
Baba kuawu dio sui. Buna Yesu wusimba mutu beni, wumbelusa ayi wumvutula.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
Bosi wukamba batu baba vana: —Nani mu beno wuidi muanꞌandi voti ngombiꞌandi vayi zimbukila yidodukidi mu dibulu, wunkambu vika ku yitapula mu lumbu ki saba e?
6 И не можаха да отговорят на това.
Basia vutula kadi diambu ko mu mambu momo.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
Muaki wukamba nongo yimosi mu diambu di bobo batumusubu kamona buevi baba sobudilanga bibuangu binzitusu; ayi wuba kamba:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
—Mu thangu bela kutumisa ku nyengo wu makuela buna bika kuenda vuanda va meza va buangu ki nzitusu, ayi zimbukila mutu wumosiwulutidi minsua wutumusu kuidi mutu wowo wutumisa
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
bila buna mutu wowo wulutumisa ngeyo ayi niandi wela kuiza ayi kukamba: “vana buangu kiaku kuidi mutu wawu”. Buna wela monazitsoni kuenda vuanda ku buangu kitsuka.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
Vayi bu bela kutumisa yenda ayi vuanda ku buangu kitsuka mu diambu mutu wowo wulutumisini bu kela kuiza wela ku kamba: “A nkundi ama, yiza vuandi vava”. Buna wela zitisu va ntuala batu bosobela ba yaku va meza.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Bila woso wukukinangikanga wela kululu ayi woso wukukikululanga wela nanguku.
12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
Buna wukamba mutu wowo wuntumisa: —Ngeyo tumisa batu mu dia va muini voti va masika kadi tumisa bakundi baku, bakhomba ziaku, bambuta ziaku voti bamvuama bafikimini yakutala mamvawu babika kutumisa muingi bavutudila mambu momo wuba vangila.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
Vayi mu thangu wumvangisa nyengo, bufueni wutumisa minsukami, babela binama, bantiudikanga, baphofo.
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
Ngeyo wela ba mu khini bila batu bobo basi ko kadi kiasa mu diambu bavutudila mambu momo wuba vangila. Buna Nzambi wela kumfuta mu lumbu kioki basonga bela fuluka.
15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
Buna mutu wumosi mu bobo baba va meza, bu kawa mambu momowukamba Yesu ti: —Khini kuidi mutu wowo wela dia mu Kipfumu ki Nzambi!
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
Yesu wumvutudila: —Mutu wumosi wuvangisa nyengo wunneni, wutumisa batu bawombo.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
Thangu yi dia bu yifuana, wufidisa kisadi kiandi mu diambu kakamba batu batumusu ti “yizanu bila mamo makubinini.”
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
Vayi babo balomba nlemvo. Wutheti wunkamba: “Tsola ndisumbidi ayi mfueti kaka kuenda kuyitala, diawu ndemvukila.”
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
Wunkaka wukamba: “Dikundi di zingombi ndisumbidi, ziawu ndieka kuenda makisa, diawu wundemvukila.”
20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
Wunkaka wukamba: “Bosi kuandi ndikuedidi, diawu ndilendi baka bu kuizila ko.”
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
Kisadi beni bu kivutuka, kiyiza kamba Pfumu andi mambu moso mama. Buna pfumu yi nzo beni wufuema ayi wukamba kisadi kiandi: “Yenda nsualu mu zinzila ayi mu bina bi zinzila zi divula ayi tuala vava: minsukami, babela binama, baphofo ayi bantiudikanga…”
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
Buna kisadi beni kiyiza kunkamba: “A pfumu matuminingi mavangimini vayi bibuangu bikidi.”
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
Buna pfumu andi wumvutudila: “Yenda mu zinzila, mu yenda ziphangu kuika batu biza koti mu diambu di nzoꞌama yifuluka.
24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Bila bukiedika ndikulukamba kadi mutu wumosi mu bobo batumusu kalendi dia ko.”
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
Nkangu wu batu wuba wuwombo wuba kuenda nlandakananga. Buna Yesu wubaluka kuidi nkangu ayi wuba kamba:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
—Enati mutu wizidi kuidi minu ayi enati kakadi lenda siandi, nguandi, nketuꞌandi, bana bandi, bakhomba bandi zi babakala ayi bakhomba bandi zi baketo, nkutu ayi luzingu luandi veka buna kkalendi banlonguki ama ko.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Woso wunkambu nata dikulusi diandi ayi wunkambu kundandakana, kalendi ba nlonguki ama ko.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
Bila nani buna luidi bu katidi tungisa nzo yi banga wunkambu tuama vuandanga mu yindula thalu yela fua mu nzo beni mu diambu di zaba kani lenda manisa kisalu beni.
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
Bila enati kakadi nunga mu manisa thungulu andi bu kamanisini tula zifundasio buna batu boso bobo bela kummona, bela kunsekinina
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
bu bela tuba: “mutu wawu wutona tungisa nzo vayi kasia nunga ko manisa yawu”.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
Voti ntinu mbi wowo tidi nuanisa ntinu wunkanka mvita wunkambu tuama vuandanga mu yindula kani mu dikumi mili di masodi buna lenda nungamu nuanisa mutu wowo wunkuiza kuidi niandi ayi makumuadi ma mili e?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
Enati buawu ko buna bu kakidi thama buna makafidisa mvualakuidi ntinu wunkaka ayi kunyuvula mambu mafueni mu kotisa ndembama.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Diawu woso kuandi buna luidi wunkambu yekula bima bioso bidi yandi buna kalendi ba nlonguki ama ko.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
—Tsalu kidi kima kimboti vayi enati yizimbisidi lueki luandi bunabuevi balenda vutudila lueki beni e?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
Yisiedi kadi mfunu ko kani mu ntoto voti mu mbozi, yifueti kaka lozu ku nganda. Woso widi matu mawila buna bika kawa.
