Левит 26
1 Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте: защото Аз съм Господ вашият Бог.
Kei hanga koutou he whakapakoko ma koutou, kei whakaara ranei he whakapakoko, he mea whaowhao, he pou ranei, kaua ano hoki he kohatu ahua ki to koutou whenua hei koropikotanga atu: ko Ihowa hoki ahau, ko to koutou Atua.
2 Съдбите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.
Kia mau ki aku hapati, kia hopohopo ano ki toku wahi tapu: ko Ihowa ahau.
3 Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите,
Ki te haere koutou i runga i aku tikanga, a ka pupuri i aku whakahua, ka mahi hoki;
4 тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си.
Na ka hoatu e ahau he ua ki a koutou i tona po ano, a ka tukua ona hua e te whenua, a ka hua nga hua o nga rakau o te parae:
5 Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си.
A ka tutuki atu ta koutou patunga witi ki te whakiinga waina, me te whakiinga waina ki te wa ruinga; a ka kai koutou i ta koutou taro, ka makona, ka u ano te noho ki to koutou whenua.
6 Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви.
A ka tukua iho e ahau te ata noho ki te whenua, a ka takoto iho koutou, kahore ano hoki he tangata hei mea i a koutou kia wehi: ka whakakahoretia atu ano hoki e ahau nga kirehe kino i te whenua, e kore ano hoki te hoari e tika na waenga o to kout ou whenua.
7 Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож.
A ka whaia e koutou o koutou hoariri, a ka hinga ratou i te hoari ki to koutou aroaro.
8 Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ща падат пред вас от нож.
Ka whaia hoki te rau kotahi e te tokorima o koutou, a ka whati nga mano kotahi tekau i te rau kotahi o koutou: na ka hinga o koutou hoariri i te hoari ki to koutou aroaro.
9 Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас.
Ka whai whakaaro hoki ahau ki a koutou, a ka meinga koutou kia hua, kia tini; a ka pumau taku kawenata ki a koutou.
10 Ще ядете стари жита, да! ще извадите старите за да наместите новите.
A ka kai koutou i te kai kua roa e pakoko ana, a ka whakaputa i te pakoko ki waho mo te hua hou.
11 Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми ще се погнуси от вас.
A ka whakaturia e ahau taku tapenakara ki waenganui i a koutou, e kore ano toku wairua e whakarihariha ki a koutou.
12 Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде.
Ka haereere ano hoki ahau i roto i a koutou, a hei Atua ahau mo koutou, ko koutou hoki hei iwi maku.
13 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из земята на египтяните, за да не им робувате; и строших жеглата на ярема ви и ви направих да ходите изправени.
Ko Ihowa ahau, ko to koutou Atua i kawe mai nei i a koutou i te whenua o Ihipa, kei waiho hei pononga ma ratou; motu pu hoki ahau nga here o to koutou ioka, a meinga ana koutou kia haere tu.
14 Но ако не Ме послушате и не извършите всичките тия заповеди,
Tena ko tenei, ka kore koutou e whakarongo ki ahau, ka kore e mahi i enei whakahau katoa;
15 и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,
A ka whakahawea ki aku tikanga, ka whakarihariha ranei o koutou wairua ki aku whakaritenga, a kahore e mahia aku whakahau katoa, engari ka whakataka taku kawenata:
16 тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите ви и ще стопят душата ви; и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.
Na ka meinga ano hoki tenei e ahau ki a koutou; ka meinga e ahau hei rangatira mo koutou te pawera, te kohi, me te kirika, hei ngau i nga kanohi, hei whakapouri i te ngakau: a ka maumau ta koutou rui i a koutou purapura; no te mea ka kainga e o koutou hoariri.
17 Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите и; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони.
A ka u atu toku mata ki a koutou, a ka patua koutou i te aroaro o o koutou hoariri, ka meinga hei kingi mo koutou te hunga e kino ana ki a koutou; a ka rere koutou, ahakoa kahore he kaiwhai.
18 И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече от греховете ви.
A ki te kahore tonu koutou e rongo ki ahau i enei meatanga, na, e whitu atu aku pakinga i a koutou mo o koutou hara.
19 Ще строша гордата ви сила и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед.
Ka whati ano i ahau te whakapehapeha o to koutou kaha; a ka meinga to koutou rangi kia whakarino, to koutou whenua hoki kia whakaparahi:
20 Силата ви ще се иждивява напразно, защото земята ви няма да дава плодовете си и дърветата на земята ви няма да дават плода си.
A ka poto kau o koutou uaua: no te mea e kore to koutou whenua e tuku ake i ona hua, e kore ano hoki e hua nga hua o nga rakau o te whenua.
21 И ако ходите противно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви.
A, ki te anga ke atu ta koutou haere i ahau, ki te kore e rongo ki ahau; na ka hoatu e ahau kia whitu atu ano nga whiu ki a koutou, kia rite ki o koutou hara.
22 Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят.
Ka tukua ano e ahau te kirehe koraha ki a koutou, hei kawhaki i a koutou tama, hei whakamoti i a koutou kararehe, hei mea i a koutou kia torutoru; a ka ururuatia o koutou huanui.
23 И ако от това не се поправите и не се обърнете към Мене, но ходите противно на Мене,
A ki te kahore koutou e hoki ake ki te pai i enei meatanga aku, a ka anga ke atu koutou i ahau;
24 тогава ще ходя и Аз противно на вас и ще ви поразя, да! Аз, седмократно поради греховете ви.
Heoi ka anga ke atu hoki ahau i a koutou; a ka whiua koutou e ahau, e ahau ano nei, kia whitu atu ano, mo o koutou hara.
25 И ще докарам на вас нож, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля.
A ka kawea e ahau he hoari ki a koutou, hei tohe i te utu mo taku kawenata: a ka huihui koutou ki roto ki o koutou pa; a ka tukua e ahau te mate uruta ki a koutou; a ka hoatu koutou ki te ringa o te hoariri.
26 И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате.
Ki te whati i ahau ta koutou tokotoko, ara te taro, ka tunua ta koutou taro e nga wahine kotahi tekau ki te oumu kotahi, a ka whakahokia e ratou ta koutou taro, he mea pauna: a ka kai koutou a e kore e makona.
27 Но ако и след това не Ме послушате, а ходите противно на Мене,
A ki te kahore koutou e rongo ki ahau i enei meatanga katoa, a ka anga ke atu ano koutou i ahau;
28 то и Аз ще ходя противно на вас с ярост и ще ви накажа, да! Аз, седмократно за греховете ви.
Katahi ahau ka tahuri kino atu i a koutou; a maku nei ano koutou e papaki, e whitu atu pakinga, mo o koutou hara.
29 Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете.
A e kai koutou i te kikokiko o a koutou tama, ka kainga hoki e koutou te kikokiko o a koutou tamahine.
30 И ще разоря оброчищата ви, ще съборя кумирите ви, и труповете ви ще хвърля върху труповете на презрителните ви идоли; и душата Ми ще се погнуси от вас.
A ka ngaro i ahau a koutou wahi teitei, ka tapahia ano hoki a koutou, whakapakoko, ka maka o koutou tinana ki runga ki nga tinana o a koutou whakapakoko; a ka whakarihariha ano hoki toku wairua ki a koutou.
31 Ще обърна градовете ви на пустиня, и ще запустя светилищата ви и не ще да помириша дъха на благоуханните ви приноси.
Ka ururua ano i ahau o koutou pa, ka tuheatia hoki o koutou wahi tapu, e kore ano hoki ahau e hongi ki a koutou kakara reka.
32 Ще запустя и земята ви, тъй щото да се смеят за това неприятелите ви, които живеят в нея.
A ka tuhea i ahau te whenua; e miharotia ai e o koutou hoariri e noho ana i reira.
33 А вас ще разпръсна между народите и ще изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня.
A ka whakamararatia koutou ki roto ki nga tauiwi, ka maunu hoki i ahau te hoari hei whai i a koutou: a ka tuheatia to koutou whenua, ka ururuatia hoki o koutou pa.
34 Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си.
Ko reira koa ai te whenua i ona hapati, i nga ra katoa ona e takoto tuhea ana, i a koutou hoki i te whenua o o koutou hoariri; ko reira hoki te whenua okioki ai, koa ai hoki i ona hapati.
35 През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в дължимите от вас съботи, когато вие живеехте в нея.
Ka okioki i nga ra katoa o tona tuheatanga; ko te okioki kihai i a ia i o koutou hapati, i a koutou e noho ana i reira.
36 И на останалите от вас ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги погне, и ще бягат, като бягащи от нож; и ще падат, когато никой не ги гони.
Tena ko nga morehu o koutou ka unga e ahau he whakangohe ki o ratou ngakau i nga whenua o o ratou hoariri; a ka whati ratou i te ngaehe rau rakau e aia ana; a ka rere ratou, ano e rere ana i te hoari; a ka hinga ahakoa kahore he kaiwhai.
37 Ще подат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не ги гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си.
A ka tutetute ratou tetahi ki tetahi, ano e whaia ana e te hoari, i te mea kahore he kaiwhai: a ka kore he turanga ake mo koutou ki te aroaro o o koutou hoariri.
38 Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде.
A ka ngaro koutou i nga tauiwi, ka pau ano i te whenua o o koutou hoariri.
39 Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях.
A, ko nga toenga o koutou, ka memeha haere i roto i to ratou kino i nga whenua o o koutou hoariri; ka memeha haere ratou i roto i nga kino o ratou ko o ratou matua.
40 Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене,
A ka whakina e ratou to ratou kino, me te kino o o ratou matua, i to ratou haranga i hara ai ki ahau, me to ratou haerenga ketanga atu i taku,
41 и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, - ако тогава се смири езическото им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си,
I anga ke atu ai ahau i a ratou, i kawea ai ratou ki te whenua o o ratou hoariri; ki te iro i reira o ratou ngakau kokotikore, a ka whakaae ki te pakinga mo to ratou kino:
42 тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята.
Katahi ahau ka mahara ki taku kawenata ki a Hakopa; ki taku kawenata hoki ki a Ihaka; ka mahara tonu ki taku kawenata ki a Aperahama; ka mahara ki te whenua.
43 И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, както стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми.
Ka mahue ano te whenua i a ratou, a ka koa ki ona hapati, i a ia e takoto tuhea ana, i te mea kahore nei ratou: me ratou hoki, ka whakaae ki te whiu mo to ratou kino: mo tenei hoki, ae ra mo tenei, i whakahawea ratou ki aku whakaritenga, a i wha karihariha to ratou wairua ki aku tikanga.
44 Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог;
Na ahakoa he pena, e kore ahau e whakakahore ki a ratou, i a ratou i te whenua o o ratou hoariri, e kore ano e whakarihariha ki a ratou, e huna rawa i a ratou, e whakataka ranei i taku kawenata ki a ratou: ko Ihowa hoki ahau, ko to ratou Atua:
45 но заради тях ще си спомня завета, който направих с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог Аз съм Иеова.
Engari, he mea mo ratou, ka mahara ahau ki te kawenata o o ratou tupuna, i kawea mai nei e ahau i te whenua o Ihipa i te tirohanga a nga tauiwi, ki ahau hei Atua mo ratou: ko ahau a Ihowa.
46 Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.
Ko nga tikanga enei, me nga whakaritenga, me nga ture i whakatakotoria e Ihowa ki waenganui ona, o nga tama a Iharaira, ki Maunga Hinai, he mea na te ringa o Mohi.
