Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
(Alǝf) Mǝn uning ƣǝzǝp tayiⱪini yǝp jǝbir-zulum kɵrgǝn adǝmdurmǝn.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Meni U ⱨǝydiwǝtti, Nurƣa ǝmǝs, bǝlki ⱪarangƣuluⱪⱪa mangdurdi;
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Bǝrⱨǝⱪ, U kün boyi ⱪolini manga ⱪayta-ⱪayta ⱨujum ⱪildurdi;
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
(Bǝt) Ətlirimni wǝ terilirimni ⱪaⱪxal ⱪiliwǝtti, Sɵngǝklirimni sunduruwǝtti.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
U manga muⱨasirǝ ⱪurdi, Ɵt süyi wǝ japa bilǝn meni ⱪapsiwaldi.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
U meni ɵlgili uzun bolƣanlardǝk ⱪapⱪarangƣu jaylarda turuxⱪa mǝjbur ⱪildi.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
(Gimǝl) U meni qiⱪalmaydiƣan ⱪilip qitlap ⱪorxiwaldi; Zǝnjirimni eƣir ⱪildi.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Mǝn warⱪirap nida ⱪilsammu, U duayimni ⱨeq ixtimidi.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
U yollirimni jipsilaxⱪan tax tam bilǝn tosuwaldi, Qiƣir yollirimni ǝgri-toⱪay ⱪiliwǝtti.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
(Dalǝt) U manga paylap yatⱪan eyiⱪtǝk, Pistirmida yatⱪan xirdǝktur.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
Meni yollirimdin burap tetma-titma ⱪildi; Meni tügǝxtürdi.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
U oⱪyasini kerip, Meni oⱪining ⱪarisi ⱪildi.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
(He) Oⱪdenidiki oⱪlarni bɵrǝklirimgǝ sanjitⱪuzdi.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
Mǝn ɵz hǝlⱪimgǝ rǝswa obyekti, Kün boyi ularning mǝshirǝ nahxisining nixani boldum.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
U manga zǝrdabni toyƣuqǝ yutⱪuzup, Kǝkrǝ süyini toyƣuqǝ iqküzdi.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
(Waw) U qixlirimni xeƣil taxlar bilǝn qeⱪiwǝtti, Meni küllǝrdǝ tügüldürdi;
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Jenim tinq-hatirjǝmliktin yiraⱪlaxturuldi; Arambǝhxning nemǝ ikǝnlikini untup kǝttim.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
Mǝn: «Dǝrmanim ⱪalmidi, Pǝrwǝrdigardin ümidim ⱪalmidi» — dedim.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
(Zain) Mening har ⱪilinƣanlirimni, sǝrgǝdan bolƣanlirimni, Əmǝn wǝ ɵt süyini [yǝp-iqkinimni] esinggǝ kǝltürgǝysǝn!
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Jenim bularni ⱨǝrdaim ǝslǝwatidu, Yǝrgǝ kirip kǝtküdǝk bolmaⱪta.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Lekin xuni kɵnglümgǝ kǝltürüp ǝslǝymǝnki, Xuning bilǝn ümid ⱪaytidin yanidu, —
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
(Hǝt) Mana, Pǝrwǝrdigarning ɵzgǝrmǝs meⱨribanliⱪliri! Xunga biz tügǝxmiduⱪ; Qünki Uning rǝⱨimdilliⱪlirining ayiƣi yoⱪtur;
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
Ular ⱨǝr sǝⱨǝrdǝ yengilinidu; Sening ⱨǝⱪiⱪǝt-sadiⱪliⱪing tolimu moldur!
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
Ɵz-ɵzümgǝ: «Pǝrwǝrdigar mening nesiwǝmdur; Xunga mǝn Uningƣa ümid baƣlaymǝn» — dǝymǝn.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
(Tǝt) Pǝrwǝrdigar Ɵzini kütkǝnlǝrgǝ, Ɵzini izdigǝn jan igisigǝ meⱨribandur;
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
Pǝrwǝrdigarning nijatini kütüx, Uni süküt iqidǝ kütüx yahxidur.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
Adǝmning yax waⱪtida boyunturuⱪni kɵtürüxi yahxidur.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
(Yod) U yeganǝ bolup süküt ⱪilip oltursun; Qünki Rǝb buni uningƣa yüklidi.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Yüzini topa-tupraⱪⱪa tǝgküzsun, — Eⱨtimal, ümid bolup ⱪalar?
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Mǝngzini urƣuqiƣa tutup bǝrsun; Til-aⱨanǝtlǝrni toyƣuqǝ ixitsun!
31 Защото Господ не отхвърля до века.
(Kaf) Qünki Rǝb ǝbǝdil-ǝbǝd insandin waz kǝqmǝydu;
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
Azar bǝrgǝn bolsimu, Ɵzgǝrmǝs meⱨribanliⱪlirining molluⱪi bilǝn iqini aƣritidu;
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
Qünki U insan balilirini har ⱪilixni yaki azablaxni haliƣan ǝmǝstur.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
(Lamǝd) Yǝr yüzidiki barliⱪ ǝsirlǝrni ayaƣ astida yanjixⱪa,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
Ⱨǝmmidin Aliy Bolƣuqining aldida adǝmni ɵz ⱨǝⱪⱪidin mǝⱨrum ⱪilixⱪa,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
Insanƣa ɵz dǝwasida uwal ⱪilixⱪa, — Rǝb bularning ⱨǝmmisigǝ guwaⱨqi ǝmǝsmu?
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
(Mǝm) Rǝb uni buyrumiƣan bolsa, Kim deginini ǝmǝlgǝ axuralisun?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Külpǝtlǝr bolsun, bǝht-saadǝt bolsun, ⱨǝmmisi Ⱨǝmmidin Aliy Bolƣuqining aƣzidin kǝlgǝn ǝmǝsmu?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Əmdi tirik bir insan nemǝ dǝp aƣrinidu, Adǝm balisi gunaⱨlirining jazasidin nemǝ dǝp waysaydu?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
(Nun) Yollirimizni tǝkxürüp sinap bilǝyli, Pǝrwǝrdigarning yeniƣa yǝnǝ ⱪaytayli;
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Ⱪollirimizni kɵnglimiz bilǝn billǝ ǝrxtiki Tǝngrigǝ kɵtürǝyli!
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Biz itaǝtsizlik ⱪilip sǝndin yüz ɵriduⱪ; Sǝn kǝqürüm ⱪilmiding.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
(Samǝⱪ) Sǝn ɵzüngni ƣǝzǝp bilǝn ⱪaplap, bizni ⱪoƣliding; Sǝn ɵltürdüng, ⱨeq rǝⱨim ⱪilmiding.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Sǝn Ɵzüngni bulut bilǝn ⱪapliƣansǝnki, Dua-tilawǝt uningdin ⱨeq ɵtǝlmǝs.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Sǝn bizni hǝlⱪlǝr arisida daxⱪal wǝ nijasǝt ⱪilding.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
(Pe) Barliⱪ düxmǝnlirimiz bizgǝ ⱪarap aƣzini yoƣan eqip [mazaⱪ ⱪildi];
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Üstimizgǝ qüxti alaⱪzadilik wǝ ora-tuzaⱪ, Wǝyranqiliⱪ ⱨǝm ⱨalakǝt.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Hǝlⱪimning ⱪizi nabut bolƣini üqün, Kɵzümdin yaxlar ɵstǝng bolup aⱪmaⱪta.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
(Ayin) Kɵzüm yaxlarni üzülmǝy tɵküwatidu, Ular ⱨeq tohtiyalmaydu,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Taki Pǝrwǝrdigar asmanlardin tɵwǝngǝ nǝzǝr selip [ⱨalimizƣa] ⱪariƣuqǝ.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Mening kɵzüm Roⱨimƣa azab yǝtküzmǝktǝ, Xǝⱨirimning barliⱪ ⱪizlirining Ⱨali tüpǝylidin.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
(Tsadǝ) Manga sǝwǝbsiz düxmǝn bolƣanlar, Meni ⱪuxtǝk ⱨǝdǝp owlap kǝldi.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
Ular orida jenimni üzmǝkqi bolup, Üstümgǝ taxni qɵridi.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Sular beximdin texip aⱪti; Mǝn: «Üzüp taxlandim!» — dedim.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
(Kof) Ⱨangning tüwliridin namingni qaⱪirip nida ⱪildim, i Pǝrwǝrdigar;
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Sǝn awazimni angliding; Ⱪutulduruxⱪa nidayimƣa ⱪuliⱪingni yupuruwalmiƣin!
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Sanga nida ⱪilƣan künidǝ manga yeⱪin kǝlding, «Ⱪorⱪma» — deding.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
(Rǝx) I rǝb, jenimning dǝwasini ɵzüng soriding; Sǝn manga ⱨǝmjǝmǝt bolup ⱨayatimni ⱪutⱪuzdung.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
I Pǝrwǝrdigar, manga bolƣan uwalliⱪni kɵrdüngsǝn; Mǝn üqün ⱨɵküm qiⱪarƣaysǝn;
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Sǝn ularning manga ⱪilƣan barliⱪ ɵqmǝnliklirini, Barliⱪ ⱪǝstlirini kɵrdungsǝn.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
(Xiyn) I Pǝrwǝrdigar, ularning aⱨanǝtlirini, Meni barliⱪ ⱪǝstligǝnlirini anglidingsǝn,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
Manga ⱪarxi turƣanlarning xiwirlaxlirini, Ularning kün boyi kǝynimdin kusur-kusur ⱪilixⱪanlirini anglidingsǝn.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Olturƣanlirida, turƣanlirida ularƣa ⱪariƣaysǝn! Mǝn ularning [mǝshirǝ] nahxisi boldum.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
(Taw) Ularning ⱪolliri ⱪilƣanliri boyiqǝ, i Pǝrwǝrdigar, bexiƣa jaza yandurƣaysǝn;
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Ularning kɵngüllirini kaj ⱪilƣaysǝn! Bu sening ularƣa qüxidiƣan lǝniting bolidu!
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Ƣǝzǝp bilǝn ularni ⱪoƣliƣaysǝn, Ularni Pǝrwǝrdigarning asmanliri astidin yoⱪatⱪaysǝn!
