Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I am the man, that hath seene affliction in the rod of his indignation.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He hath ledde mee, and brought me into darkenes, but not to light.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely he is turned against me: he turneth his hand against me all the day.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
My flesh and my skinne hath he caused to waxe olde, and he hath broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He hath builded against me, and compassed me with gall, and labour.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He hath set me in darke places, as they that be dead for euer.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He hath hedged about mee, that I cannot get out: he hath made my chaines heauy.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Also when I cry and showte, hee shutteth out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He hath stopped vp my wayes with hewen stone, and turned away my paths.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He was vnto me as a beare lying in waite, and as a Lion in secret places.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
He hath stopped my wayes, and pulled me in pieces: he hath made me desolate.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He hath bent his bow and made me a marke for the arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
Hee caused the arrowes of his quiuer to enter into my reines.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I was a derision to all my people, and their song all the day.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He hath filled me with bitternes, and made me drunken with wormewood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He hath also broken my teeth with stones, and hath couered me with ashes.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Thus my soule was farre off from peace: I forgate prosperitie,
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
And I saide, My strength and mine hope is perished from the Lord,
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remembring mine affliction, and my mourning, the wormewood and the gall.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
My soule hath them in remembrance, and is humbled in me.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
I consider this in mine heart: therefore haue I hope.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
It is the Lordes mercies that wee are not consumed, because his compassions faile not.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
They are renued euery morning: great is thy faithfulnesse.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
The Lord is my portion, sayth my soule: therefore wil I hope in him.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
The Lord is good vnto them, that trust in him, and to the soule that seeketh him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
It is good both to trust, and to waite for the saluation of the Lord.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
It is good for a man that he beare the yoke in his youth.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
He sitteth alone, and keepeth silence, because he hath borne it vpon him.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
He putteth his mouth in the dust, if there may be hope.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Hee giueth his cheeke to him that smiteth him: he is filled full with reproches.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the Lord will not forsake for euer.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
But though he sende affliction, yet will he haue compassion according to the multitude of his mercies.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For he doeth not punish willingly, nor afflict the children of men,
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
In stamping vnder his feete all the prisoners of the earth,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
In ouerthrowing the right of a man before the face of the most high,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
In subuerting a man in his cause: the Lord seeth it not.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who is he then that sayth, and it commeth to passe, and the Lord commandeth it not?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Out of the mouth of the most high proceedeth not euill and good?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Wherefore then is the liuing man sorowfull? man suffreth for his sinne.
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let vs search and try our wayes, and turne againe to the Lord.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let vs lift vp our hearts with our handes vnto God in the heauens.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
We haue sinned, and haue rebelled, therefore thou hast not spared.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Thou hast couered vs with wrath, and persecuted vs: thou hast slaine and not spared.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Thou hast couered thy selfe with a cloude, that our prayer should not passe through.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Thou hast made vs as the ofscouring and refuse in the middes of the people.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
All our enemies haue opened their mouth against vs.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Feare, and a snare is come vpon vs with desolation and destruction.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Mine eye casteth out riuers of water, for the destruction of the daughter of my people.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Mine eye droppeth without stay and ceaseth not,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Till the Lord looke downe, and beholde from heauen.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Mine eye breaketh mine heart because of all the daughters of my citie.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Mine enemies chased me sore like a birde, without cause.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They haue shut vp my life in the dungeon, and cast a stone vpon me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Waters flowed ouer mine head, then thought I, I am destroyed.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called vpon thy Name, O Lord, out of the lowe dungeon.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Thou hast heard my voyce: stoppe not thine eare from my sigh and from my cry.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Thou drewest neere in the day that I called vpon thee: thou saydest, Feare not.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
O Lord, thou hast maintained the cause of my soule, and hast redeemed my life.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
O Lord, thou hast seene my wrong, iudge thou my cause.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Thou hast seene all their vengeance, and all their deuises against me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Thou hast heard their reproch, O Lord, and all their imaginations against me:
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
The lippes also of those that rose against me, and their whispering against me continually.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Behold, their sitting downe and their rising vp, how I am their song.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Giue them a recompence, O Lord, according to the worke of their handes.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Giue them sorow of heart, euen thy curse to them.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Persecute with wrath and destroy them from vnder the heauen, O Lord.
