Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
Jeg er den, der saa nød ved hans vredes ris,
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
mig har han ført og ledt i det tykkeste Mulm,
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
ja, Haanden vender han mod mig Dagen lang.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
Mit Kød og min Hud har han opslidt, brudt mine Ben,
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
han mured mig inde, omgav mig med Galde og Møje,
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
lod mig bo i Mørke som de, der for længst er døde.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
Han har spærret mig inde og lagt mig i tunge Lænker.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Om jeg end raaber og skriger, min Bøn er stængt ude.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
Han spærred mine Veje med Kvader, gjorde Stierne krøge.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
Han blev mig en lurende Bjørn, en Løve i Baghold;
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
han ledte mig vild, rev mig sønder og lagde mig øde;
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
han spændte sin Bue; lod mig være Skive for Pilen.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
Han sendte sit Koggers Sønner i Nyrerne paa mig;
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
hvert Folk lo mig ud og smæded mig Dagen lang,
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
med bittert mætted han mig, gav mig Malurt at drikke.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
Mine Tænder lod han bide i Flint, han traadte mig i Støvet;
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
han skilte min Sjæl fra Freden, jeg glemte Lykken
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
og sagde: »Min Livskraft, mit Haab til HERREN er ude.«
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
At mindes min Vaande og Flakken er Malurt og Galde;
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
min Sjæl, den mindes det grant, den grubler betynget.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Det lægger jeg mig paa Sinde, derfor vil jeg haabe:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
HERRENS Miskundhed er ikke til Ende, ikke brugt op,
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
hans Naade er ny hver Morgen, hans Trofasthed stor.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
Min Del er HERREN, (siger min Sjæl, ) derfor haaber jeg paa ham.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Dem, der bier paa HERREN, er han god, den Sjæl, der ham søger;
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
det er godt at haabe i Stilhed paa HERRENS Frelse,
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
godt for en Mand, at han bærer Aag i sin Ungdom.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Han sidde ensom og tavs, naar han lægger det paa ham;
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
han trykke sin Mund mod Støvet, maaske er der Haab,
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
række Kind til den, der slaar ham, mættes med Haan.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
Thi Herren bortstøder ikke for evigt,
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
har han voldt Kvide, saa ynkes han, stor er hans Naade;
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
ej af Hjertet plager og piner han Menneskens Børn.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Naar Landets Fanger til Hobe trædes under Fod,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
naar Mandens Ret for den Højestes Aasyn bøjes,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
naar en Mand lider Uret i sin Sag — mon Herren ej ser det?
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Hvo taler vel, saa det sker, om ej Herren byder?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Kommer ikke baade ondt og godt fra den Højestes Mund?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Over hvad skal den levende sukke? Hver over sin Synd!
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Lad os ransage, granske vore Veje og vende os til HERREN,
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
løfte Hænder og Hjerte til Gud i Himlen;
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
vi syndede og stod imod, du tilgav ikke,
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
men hylled dig i Vrede, forfulgte os, dræbte uden Skaansel,
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
hylled dig i Skyer, saa Bønnen ej naaede frem;
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
til Skarn og til Udskud har du gjort os midt iblandt Folkene.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
De opspærred Munden imod os, alle vore Fjender.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Vor Lod blev Gru og Grav og Sammenbruds Øde;
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Vandstrømme græder mit Øje, mit Folk brød sammen.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Hvileløst strømmer mit Øje, det kender ej Ro,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
før HERREN skuer ned fra Himlen, før han ser til.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Synet af Byens Døtre piner min Sjæl.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Jeg joges som en Fugl af Fjender, hvis Had var grundløst,
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
de spærred mig inde i en Grube, de stenede mig;
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Vand strømmed over mit Hoved, jeg tænkte: »Fortabt!«
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
Dit Navn paakaldte jeg, HERRE, fra Grubens Dyb;
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
du hørte min Røst: »O, gør dig ej døv for mit Skrig!«
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Nær var du, den Dag jeg kaldte, du sagde: »Frygt ikke!«
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Du førte min Sag, o HERRE, genløste mit Liv;
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
HERRE, du ser, jeg lider Uret, skaf mig min Ret!
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Al deres Hævnlyst ser du, alle deres Rænker,
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
du hører deres Smædeord, HERRE, deres Rænker imod mig,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
mine Fjenders Tale og Tanker imod mig bestandig.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Se dem, naar de sidder eller staar, deres Nidvise er jeg.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Dem vil du gengælde, HERRE, deres Hænders Gerning,
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
gør deres Hjerte forhærdet — din Forbandelse over dem! —
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
forfølg dem i Vrede, udryd dem under din Himmel.
