Йон 1
1 Господнето слово дойде към Йона Аматиевия син и рече:
Ra Anumzamo'a Amitai nemofo Jonana, amanage huno asami'ne,
2 Стани, иди в големия град Ниневия та викай против него; защото нечестието му възлезе пред мене.
Otinka tusi'a rankumate Ninive vunka, kefo avu'ava'ma nehaza zankura kezatinka Anumzamo'a keaga huneramante hunka zamasmio. Na'ankure kefo zamavu'zamava'ma hu'nazana hago Nagra ke'noe.
3 Но Йона стана да побягне в Тарсис от Господнето присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си, и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от Господнето присъствие.
Higeno Ra Anumzamo'ma Jonama hunteno, vuoma hirega ovuno atreno freno Tasisi vunaku agesa nentahino, Jopa uramino Tasisi vuku nehia vente ome kefore huteno, vania zana tafera mizaseteno Ra Anumzamofona atreno freno, afete Tasisi kumate vu'naku ventefi mareri'ne.
4 Но Господ повдигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът бедстваше да се разбие.
Ana higeno Ra Anumzamo'a tusi'a zaho ko huntegeno hagerimo emeri kranto kranto nehigeno ana ventemo tagana vazi'za hu'ne.
5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал във вътрешностите на кораба, и спеше дълбоко.
Ana ventefima eri'za e'neriza vahe'mo'za tusi koro nehu'za zamagra anumaza zamire kezankea nehu'za fenoma ventefima me'neana o'za hurantesie hu'za asgahu'za hagerimpi atre'naze. Ana hazanagi, Jona'a ana ventemofo agu'afi fenka uramino avu uvaseno, hinkrafo ante'ne.
6 За това, корабоначалникът се приближи при него, та му рече: Защо така, ти който спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.
Mase'negeno ana vente'ma eneria ne'mo'a agrite uramino, nahigenka kagra kavura mase'nane? Otinka anumzankamofontega nunamuna huo, kagri anumzamo'a tagrikura asunku huranteno taza hanigeta tagra ofrisune!
7 После си рекоха един на друг: Елате, да си хвърлим жребие, та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Йона.
Ana ventefi eri'za vahe'mo'za ke hugantu kama hu'za, E'nenketa satu zokagora reta ama'na hazenke'mofona aza ugagota hu'nefi kamneno, nehu'za satu zagoma re'za kazana Jona agimo efore hu'ne.
8 Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? И от де идеш? От коя си земя? И от кои си люде?
Ana hute'za Jonana anage huza antahige'naze, Iza hu'nea hazenkere hagerimo'a tagrira tahe refite'zana nehie? Kagra nankna eri'za e'nerina ne' mani'nane? Kagra igati e'nane? Rankuma ka'a igatire? Kagra ina vahepinti fore hunane? Hu'za antahige'naze.
9 А той им рече: Аз съм Евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.
Jona'a ke nona huzmanteno anage hu'ne, nagra Hibru nere, monafinka Anumzama hagerine, hagege mopanema tro hu'nea Ra Anumzamofonte nagra monora hunentoe.
10 Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже беше им казал.)
Anagema hige'za ventema eneriza vahe'mo'za nentahi'za, tusi zamanogu nehu'za, anage hu'za Jonana antahige'naze. Kagra inankna hazenke hu'nane? Na'ankure Jona'ma Anumzamofonkema rutagreno fre'nea kea ana nagara zamasamige'za antahi'nareti hu'naze.
11 Тогава му рекоха: Що да ти сторим, за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).
Hagerimo'a mago'ene tusiza huno kranto kranto huno regazarino avune ante'no e'ne. Hige'za Jonana antahige'naze, Inankna kagrira hugante sunkeno hage rimo'a rurava hegahie?
12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.
Hazageno nagrira nasgahutma hagerimpi matevu natrenkeno, timo'a rurava hino. Nagra hago ke'na antahina nehue, na'ankure nagri hazenke zamofo agofetu hagerimo'a tamagritera avunea nente, huno zamasmi'ne.
13 Но пак, човеците гребяха силно, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
E'inama nehiana netre'za ana vahe'mo'za tusiza hu'za avame ante'za tin ankenare vu'zante maraguzati'naze. Ana hu'nazanagi, amuhara osu'naze. Na'ankure hagerimo'a mago'ane erirankasege'za ankenarega vugara osu'naze.
14 За това, извикаха към Господа, казвайки: Молим ти се, Господи, молим ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото ти, Господи, си сторил каквото си искал.
Anante Anumzamofo kezatimi'za, Ra Anumzamoka muse (plis) hugantonanki ama ne'ma ahe frisuna zankure hunka tagrira tahe fanane osuo. Ama ke'a omane ne'ma ahe frisuna zankura, tagrira tazerinka keaga huoranto, Kagriku huta amanahura huntegahune, Ra Anumzamoka kavesiniaza Kagra huo.
15 И тъй, взеха Йона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.
Anante Jonana asgahu'za hage rimpi matevu'za atrageno, avunema nentea hagerimo'a aru rava ahe'ne.
16 Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.
Anama hiazanku ana vahe'mo'za, Ra Anumzamofona tusi'a koro hunte'za, Kresramana vunente'za, mago'a huvempa kea Agrite hu'naze.
17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три деня и три нощи.
Ana hazageno Ra Anumzamo'a tusi'a nozame huntegeno Jonana asga huvazigeno, Jona'a nozamemofo rimpafina tagufa zagegi, tagufa kenageki huno mani'ne.
