Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Da tok Job til orde og sa:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
Ja visst, jeg vet at det er så; hvorledes skulde en mann kunne ha rett mot Gud?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
Om han hadde lyst til å gå i rette med Gud, kunde han ikke svare ham ett til tusen.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
Vis som han er av hjerte og veldig i styrke - hvem trosset ham og kom vel fra det,
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
han som flytter fjell før de vet av det, som velter dem i sin vrede,
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
som ryster jorden, så den viker fra sitt sted, og dens støtter bever,
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
som byder solen, så den ikke går op, og som setter segl for stjernene,
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
som alene utspenner himmelen og skrider frem over havets høider,
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
som har skapt Bjørnen, Orion og Syvstjernen og Sydens stjernekammere,
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
som gjør store, uransakelige ting og under uten tall?
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Han går forbi mig, og jeg ser ham ikke; han farer forbi, og jeg merker ham ikke.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Han griper sitt rov - hvem vil hindre ham, hvem vil si til ham: Hvad gjør du?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
Gud holder ikke sin vrede tilbake; under ham måtte Rahabs hjelpere bøie sig.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
Hvorledes skulde da jeg kunne svare ham og velge mine ord imot ham,
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
jeg som ikke kunde svare om jeg enn hadde rett, men måtte be min dommer om nåde!
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Om jeg ropte, og han svarte mig, kunde jeg ikke tro at han hørte min røst,
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
han som vilde knuse mig i storm og uten årsak ramme mig med sår på sår,
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
som ikke vilde tillate mig å dra ånde, men vilde mette mig med lidelser.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Gjelder det styrke, så sier han: Se, her er jeg! Gjelder det rett: Hvem vil stevne mig?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Hadde jeg enn rett, skulde dog min egen munn dømme mig skyldig; var jeg enn uskyldig, vilde han dog si at jeg hadde urett.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Skyldløs er jeg; jeg bryr mig ikke om å leve - jeg forakter mitt liv.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
Det kommer ut på ett; derfor sier jeg: Skyldløs eller ugudelig - han gjør dem begge til intet.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Når svepen brått rammer med død, spotter han de uskyldiges lidelse.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
Jorden er gitt i den ugudeliges hånd; han tilhyller dens dommeres åsyn. Er det ikke han som gjør det, hvem er det da?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
Mine dager har vært hastigere enn en løper; de er bortflyktet uten å ha sett noget godt;
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
de har faret avsted som båter av rør, som en ørn som slår ned på sitt bytte.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Om jeg sier: Jeg vil glemme min sorg, jeg vil la min mørke mine fare og se glad ut,
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
da gruer jeg for alle mine plager; jeg vet jo at du ikke frikjenner mig.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Jeg skal jo være ugudelig - hvorfor gjør jeg mig da forgjeves møie?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
Om jeg tvettet mig med sne og renset mine hender med lut,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
da skulde du dyppe mig i en grøft, så mine klær vemmedes ved mig.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
For han er ikke en mann som jeg, så jeg kunde svare ham, så vi kunde gå sammen for retten;
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
det er ikke nogen voldgiftsmann mellem oss, som kunde legge sin hånd på oss begge.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Når han bare tok sitt ris bort fra mig, og hans redsler ikke skremte mig!
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Da skulde jeg tale uten å reddes for ham; for slik er jeg ikke, det vet jeg med mig selv.
