Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Andin Xuhaliⱪ Bildad jawabǝn mundaⱪ dedi: —
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
«Sǝn ⱪaqanƣiqǝ muxularni sɵzlǝysǝn? Aƣzingdiki sɵzlǝr küqlük xamaldǝk ⱪaqanƣiqǝ qiⱪidu?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Tǝngri adalǝtni burmiliƣuqimu? Ⱨǝmmigǝ Ⱪadir adilliⱪni burmilamdu?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Sening baliliring Uning aldida gunaⱨ ⱪilƣan bolsa, U ularnimu itaǝtsizlikining jazasiƣa tapxurƣan, halas.
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Biraⱪ ǝgǝr ɵzüng ⱨazir qin kɵnglüngdin Tǝngrini izdisǝngla, Ⱨǝmmigǝ Ⱪadirƣa iltija ⱪilsangla,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
Əgǝr sǝn sap dil ⱨǝm durus bolƣan bolsang, Xübⱨisizki, U sǝn üqün oyƣinidu, Qoⱪum sening ⱨǝⱪⱪaniyliⱪingƣa tolƣan turalƣungni güllǝndüridu.
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
Sǝn dǝslǝptǝ etibarsiz ⱪaralƣan bolsangmu, Biraⱪ sǝn ahirida qoⱪum tehimu güllinisǝn.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Xunga sǝndin ɵtünǝyki, ɵtkǝnki dǝwrlǝrdin sorap baⱪⱪin, Ularning ata-bowilirining izdinixlirigimu kɵngül ⱪoyƣin
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
(Qünki biz bolsaⱪ tünügünla tuƣulƣanmiz; Künlirimiz pǝⱪǝt bir sayǝ bolƣaqⱪa, ⱨeqnemini bilmǝymiz).
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Sanga kɵrsǝtmǝ berip ɵgǝtǝlǝydiƣan ular ǝmǝsmu? Ular ɵz kɵnglidikini sanga sɵzlimǝmdu?
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Latⱪa bolmisa yekǝnlǝr egiz ɵsǝlǝmdu? Ⱪomuxluⱪtiki ot-qɵplǝr susiz ɵsǝlǝmdu?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Ular yexil peti bolup, tehiqǝ orulmiƣan bolsimu, Ⱨǝrⱪandaⱪ ot-qɵptin tez tozup ketidu.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Tǝngrini untuƣan kixilǝrning ⱨǝmmisining aⱪiwǝtliri mana xundaⱪtur; Iplaslarning ümidi mana xundaⱪ yoⱪⱪa ketǝr.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Qünki uning tayanƣini qürük bir nǝrsǝ, halas; Uning ixǝngini bolsa ɵmüqükning toridur, halas.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
U ɵz uwisiƣa yɵlinidu, biraⱪ u mǝzmut turmaydu; U uni qing tutuwalƣan bolsimu, biraⱪ u bǝrdaxliⱪ berǝlmǝydu.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
U ⱪuyax astida kɵkligǝn bolsimu, Uning pilǝkliri ɵz beƣini ⱪapliƣan bolsimu,
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Uning yiltizliri tax dɵwisigǝ qirmixip kǝtkǝn bolsimu, U taxlar arisida orun izdigǝn bolsimu,
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Lekin [Huda] uni ornidin yuliwǝtsǝ, Axu yǝr uningdin tenip: «Mǝn seni kɵrmigǝn!» — dǝydu.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Mana uning yolining xadliⱪi! Uningdin keyin orniƣa baxⱪiliri tupraⱪtin ünidu.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Ⱪara, Huda durus adǝmni taxlimaydu, Yaki yamanliⱪ ⱪilƣuqilarning ⱪolini tutup ularni yɵlimǝydu.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
U yǝnǝ sening aƣzingni külkǝ bilǝn, Lǝwliringni xadliⱪ awazliri bilǝn tolduridu,
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Sanga nǝprǝtlǝngǝnlǝrgǝ xǝrmǝndilik qaplinidu, Əskilǝrning qediri yoⱪitilidu».
