Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Tada odgovori Vildad Sušanin i reèe:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
Dokle æeš tako govoriti? i rijeèi usta tvojih dokle æe biti kao silan vjetar?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Eda li Bog krivo sudi? ili svemoguæi izvræe pravdu?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Što su sinovi tvoji zgriješili njemu, zato ih je dao bezakonju njihovu.
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
A ti da potražiš Boga i pomoliš se svemoguæemu,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
Ako si èist i prav, zaista æe se prenuti za te i èestit æe uèiniti pravedan stan tvoj;
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
I poèetak æe tvoj biti malen, a pošljedak æe ti biti vrlo velik.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Jer pitaj preðašnji naraštaj, i nastani da razbereš od otaca njihovijeh;
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
Jer smo mi juèerašnji, i ne znamo ništa, jer su naši dani na zemlji sjen.
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Neæe li te oni nauèiti? neæe li ti kazati i iz srca svojega iznijeti rijeèi?
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
Nièe li sita bez vlage? raste li rogoz bez vode?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Dok se još zeleni, dok se ne pokosi, suši se prije svake trave.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
Take su staze svijeh koji zaboravljaju Boga, i nadanje licemjerovo propada.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Njegovo se nadanje podlama i uzdanje je njegovo kuæa paukova;
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Nasloni se na kuæu svoju, ali ona ne stoji tvrdo; uhvati se za nju, ali se ona ne može održati.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Zeleni se na suncu, i uvrh vrta njegova pružaju se ogranci njegovi;
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
Žile njegove zapleæu se kod izvora, i na mjestu kamenitu širi se;
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Ali kad se išèupa iz mjesta svojega, ono ga se odrièe: nijesam te vidjelo.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Eto, to je radost od njegova puta; a iz praha nièe drugi.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Gle, Bog ne odbacuje dobroga, ali ne prihvata za ruku zlikovca.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
Još æe napuniti usta tvoja smijeha i usne tvoje popijevanja.
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Nenavidnici tvoji obuæi æe se u sramotu, i šatora bezbožnièkoga neæe biti.
