Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
L’homme n’a-t-il pas une vie de labeur sur la terre? Et ses jours ne sont-ils pas comme les jours d’un mercenaire?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Comme l’esclave soupire après l’ombre, et comme le mercenaire attend son salaire,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
Ainsi j’ai eu pour partage des mois de déception, et des nuits de misère me sont assignées.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Si je me couche, alors je dis: Quand me lèverai-je et quand l’obscurité prendra-t-elle fin? et je suis excédé d’agitations jusqu’au point du jour.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Ma chair est couverte de vers et de croûtes de terre, ma peau se retire et suppure.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Mes jours s’en vont plus vite qu’une navette, et finissent sans espérance.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Souviens-toi que ma vie n’est qu’un souffle: mon œil ne reverra pas le bien;
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
L’œil qui me regarde ne me reverra plus; tes yeux sont sur moi, et je ne suis plus.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
La nuée disparaît et s’en va; ainsi celui qui descend au shéol n’en remonte pas, (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
Il ne revient plus dans sa maison, et son lieu ne le reconnaît plus.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Aussi je ne retiendrai pas ma bouche; je parlerai dans la détresse de mon esprit, je discourrai dans l’amertume de mon âme.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Suis-je une mer, suis-je un monstre marin, que tu établisses des gardes autour de moi?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Quand je dis: Mon lit me consolera, ma couche allégera ma détresse,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Alors tu m’effraies par des songes, tu me terrifies par des visions,
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Et mon âme choisit la suffocation, – plutôt la mort que mes os:
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
J’en suis dégoûté; je ne vivrai pas à toujours. Laisse-moi, car mes jours sont vanité.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Qu’est-ce que l’homme que tu fasses grand cas de lui, et que ton cœur s’occupe de lui,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
Et que tu le visites chaque matin, que tu l’éprouves à tout moment?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Pourquoi ne détournes-tu pas les yeux de moi, et ne me laisses-tu pas tranquille jusqu’à ce que j’aie avalé ma salive?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
J’ai péché; – que t’ai-je fait? Toi qui observes l’homme, pourquoi m’as-tu placé pour être l’objet de tes coups, de sorte que je suis un fardeau à moi-même?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Et pourquoi ne pardonnes-tu pas ma transgression, et ne fais-tu point passer mon iniquité? Car maintenant je me coucherai dans la poussière, et tu me chercheras, et je ne serai plus.
