Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Na Hiob buaa sɛ,
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
“Sɛ wɔbɛtumi akari mʼawerɛhodie na me haw nso wɔde agu nsania so a,
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
anka emu bɛyɛ duru asene anwea a ɛwɔ ɛpo mu nyinaa, enti ɛnyɛ nwanwa sɛ me nsɛm ayɛ hagyahagya.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Otumfoɔ agyan no awɔ me mu, me honhom nom ano awuduro no; wɔahyehyɛ Onyankopɔn ahunahuna nyinaa atia me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Wiram afunumu su wɔ ɛberɛ a wanya ɛserɛ anaa, na nantwie nso su wɔ ɛberɛ a wanya nʼaduane anaa?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Wɔdi aduane a nkyene nni mu anaa, na kosua mu fufuo nso ɔdɛ bi wɔ mu anaa?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Mempɛ sɛ mede me nsa ka; aduane a ɛte saa no bɔ me yadeɛ.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
“Ao sɛ me nsa bɛka mʼabisadeɛ, sɛ Onyankopɔn bɛyɛ deɛ mʼani da so ama me.
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Mepɛ sɛ Onyankopɔn dwerɛ me, sɛ ɔbɛtwe ne nsa na wakum me,
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
ɛnneɛ anka mɛkɔ so anya saa awerɛkyekyerɛ yi. Nanso, ɔyea yi nyinaa akyi no memmuu Ɔkronkronni no nsɛm so da.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
“Ahoɔden bɛn na mewɔ a enti ɛsɛ sɛ menya anidasoɔ? Daakye nneɛma pa bɛn enti na ɛsɛ sɛ menya ntoboaseɛ?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Mewɔ ahoɔden sɛ ɛboɔ anaa? Me honam yɛ kɔbere mfrafraeɛ anaa?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Mewɔ tumi a mede bɛboa me ho anaa? Saa ɛberɛ yi a nkonimdie apare me yi?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
“Deɛ nʼanidasoɔ asa no hia ne nnamfonom mpaeɛbɔ, ɛnyɛ saa a, ɔbɛpa aba wɔ Otumfoɔ no suro ho.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Nanso ahotosoɔ nni me nuanom mu. Wɔte sɛ nsuwa nsuwa a ɛyirie na ɛweɛ, wɔte sɛ nsuwa nsuwa a ɛyirie
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
ɛberɛ a sukyerɛmma renane na asukɔtweaa nso redane nsuo,
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
nanso owiaberɛ mu no, ɛntene bio na ɔhyew enti nsuo no tu yera.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Akwantufoɔ mane firi wɔn akwan so; wɔforo kɔ nsase bonini so na wɔwuwu.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Tema akwantufoɔ hwehwɛ nsuo, adwadifoɔ akwantufoɔ a wɔfiri Seba de anidasoɔ hwehwɛ nsuo.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
Wɔn ho yera wɔn, ɛfiri sɛ na wɔwɔ awerɛhyɛmu; wɔduruu hɔ, nanso wɔn anidasoɔ yɛ ɔkwa.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Afei wo nso woakyerɛ sɛ wo ho nni mfasoɔ; Woahunu mʼamanehunu no, na ama woasuro.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Maka sɛ, ‘Momma me biribi? Maka sɛ momfiri mo ahodeɛ ntua me tiri so sika,
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
anaasɛ monnye me mfiri mʼatamfoɔ nsam, ne atirimuɔdenfoɔ nkyehoma mu anaa?’
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
“Monkyerɛkyerɛ me, na mɛyɛ komm; monkyerɛ me mfomsoɔ a mayɛ.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Nokorɛka yɛ yea, na mo adwenkyerɛ no, ɛkɔsi sɛn?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Mokyerɛ sɛ deɛ maka no nnyɛ nokorɛ, mofa obi a nʼabamu abu asɛm sɛ mframa anaa?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Mpo mobɛbɔ awisiaa so ntonto, na mode mo adamfo adi nsesa dwa.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
“Afei momfa ahummɔborɔ nhwɛ me. Mɛtumi adi atorɔ wɔ mo anim anaa?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Monto mo bo ase, mommu ntɛnkyea; monsane nnwene ho, ɛfiri sɛ me pɛpɛyɛ ho aba akyinnyegyeɛ.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Amumuyɛsɛm wɔ mʼano anaa? Mennim papa ne bɔne ntam nsonsonoeɛ anaa?
