Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Na Temanni Elifas buaa Hiob sɛ,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
“Sɛ obi pɛ sɛ ɔne wo kasa a, worennya ntoboaseɛ mma no anaa? Hwan na wɔbɛtumi aka nʼano ato mu?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Dwene sɛdeɛ wakyerɛkyerɛ nnipa bebree, sɛdeɛ woahyɛ nsa a emu ayɛ mmerɛ den.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Wo nsɛm ahyɛ wɔn a wɔasunti no den; woahyɛ nkotodwe a ayɛ mmerɛ mu den.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Na afei a ɔhaw aba no, wʼaba mu abu; aba wo so, na wo ho adwiri wo.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Wo nyamesuro mma wo ahotosoɔ anaa, na wʼakwan a ɛho nni asɛm mma wo anidasoɔ anaa?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
“Dwene ho: Wɔasɛe obi a ne ho nni asɛm pɛn anaa? Ɛhefa na wɔsɛee obi a ɔyɛ pɛ?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Sɛdeɛ mahunu no, wɔn a wɔfɛntɛm bɔne ne wɔn a wɔdua ɔhaw no, wɔtwa so aba.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Sɛ Onyankopɔn home a, wɔsɛe; nʼabufuo ma wɔyera.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Agyata bɛtumi abobom na wɔapɔ so, nanso wɔbɛbubu gyata akɛseɛ no se.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Gyata annya haboa a ɔwu, na gyatabereɛ mma no bɔ hwete.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
“Wɔbɛkaa kokoamsɛm bi kyerɛɛ me na mʼaso tee no sɛ asomusɛm.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Wɔ anadwo daeɛso basabasa mu, ɛberɛ a nnipa adeda nnahɔɔ no,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
ehu ne nketenkete kyeree me. Ɛmaa me nnompe nyinaa wosoeɛ.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Honhom bi twaa mʼani so, na me ho nwi sɔre gyinaeɛ.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Ɛgyinaeɛ, nanso, manhunu nʼabɔsuo. Biribi bɛgyinaa mʼanim, na metee nne bɔkɔɔ bi a ɛrebisa sɛ,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
‘Onipa dasani bɛtumi atene asene Onyankopɔn? Onipa bɛtumi ayɛ kronn asene ne Yɛfoɔ anaa?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Sɛ Onyankopɔn ntumi mfa ne ho nto nʼankasa asomfoɔ so, na sɛ ɔka nʼabɔfoɔ mpo anim a,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
hwan ne onipa a wɔde dɔteɛ anwene no, a ne fapem sisi mfuturo mu na wɔdwerɛ no ntɛm so sene abubummabaa?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Ɛfiri anɔpahema kɔsi anwummerɛ wɔbubu wɔn mu nketenkete; na wɔyera korakora a obiara nhunu wɔn bio.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Wɔtete wɔn ntomadan nhoma mu, ɛno enti wɔwuwu a wɔnnim.’
