Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Hahoi Teman tami Eliphaz ni ahni koe bout a dei e teh,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
nang koe lawk kam touh ka dei haw vai, na thaima han vaimoe. Hatei apinimaw dei laipalah ao thai han.
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Tami moikapap na cangkhai toe. Kut tha kaawm hoeh e tha na o sak.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Na lawk ni karawmnaw hah a thaw sak teh, khokpakhu tha kaawm hoeh e tha ao sak.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Hateiteh, atu nama koe a pha teh, na lung sut a pout. Na tek teh, na ngaihmang.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Na barilawa e hoi na kâuepkhai e nahoehmaw, kakuep e lamthung hah na ngaihawi e nahoehmaw.
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Atu pouk haw, kayonhoehe apimaw kahmakata boi vai. Hat hoehpawiteh, tamikalan hah nâmaw tâkhawng e lah ao boi.
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Kahmanae dawkvah payonpakainae, talai kanawk teh runae ka tu e ni doeh ouk a a.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Cathut e kâha dawk a kahma awh teh, a lungkhueknae kâha dawk be a kak awh.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Sendek huk e pawlawk hoi, ka matheng poung e sendektan kanaw e a hâ hah a kâkhoe.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Ca hane ao hoeh dawkvah Sendek matawngnaw a kamlum teh, Sendek manu e a canaw teh koung kâkapek awh.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Atu arulahoi kai koe lawk a pha teh, ka hnâ ni arulahoi pouk e hah a thai.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Karoumcalah a i awh lahun navah, karum vah vision hah pouk lahun navah,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Takinae hoi pâyawnae kai koe a pha. Ka hrunaw pueng koung kâhlehlawk sak e han,
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Hottelah muitha teh, ka hmalah a kâhlai teh, ka muen rueng a thaw.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Hote muitha hah a kangdue teh, ka kamnuek e hah kapek thai hoeh. Ka mithmu vah hno buet touh a kamnue, duem ao teh lawk hah ka thai.
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Ka dout thai e tami heh, Cathut hlak vah a lan thai maw, tami heh kasakkung hlak vah a thoung thai na maw.
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
A sannaw patenghai kâuepkhai hoeh niteh, kalvantaminaw hai na payon tet pouh pawiteh,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
amhru im dawk kho ka sak niteh, a kungpui teh, vaiphu lah ao teh, ahnimanaw teh, khakbara ni patenghai a tâ thai e hah bangtelamaw hoe a yuem thai han.
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Amon hoi tangmin totouh katipcalah a kâbawng teh, apinihai tek laipalah a yungyoe a kahma awh.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Ahawi poungnae naw hai koung takhoe lah ao teh, lungangnae awm laipalah be a due awh telah atipouh.
