Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Te vaengah Temani hoel Eliphaz loh a doo.
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Te vaengah nang te ol neh n'noemcai saeh na ngak aya? Tedae olthui te kuemsuem ham unim aka noeng eh?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Muep na toel tih kut kha rhoek khaw na talong coeng te.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Aka paloe rhoek te na olthui loh a thoh tih khuklu aka khun khaw na caang sak.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Tedae namah taengla ha loe tih na ngak coeng, namah te m'ben tih na let coeng.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Na hinyahnah, na ueppangnah, na ngaiuepnah, na longpuei kah thincaknah khaw om pawt nim?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Poek van laeh, ommongsitoe he paltham nim? Aka thuem rhoek te melam a thup?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Ka hmuh vanbangla boethae aka thoe tih aka soem khaw amah long ni thakthaenah a ah.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Pathen kah hiil dongah milh uh tih a thintoek khohli dongah khap uh coeng.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Sathueng khaw kawknah neh sathuengca khaw a ol neh om dae sathuengca khaw a no tloong.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Maeh a mueh lamloh sathueng te milh tih sathuengnu ca rhoek khaw pam uh.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Ka taengah ol a huen tih a olduem loh kai hna a lat sak.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Hlang he khoyin olphong lamkah pomnah khuiah a ih muelh vaengah.
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
birhihnah loh kai m'mah tih thuennah neh ka rhuh boeih a rhih sak.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Mueihla loh ka maelhmai a pah vaengah ka mul ka saa poenghu.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
A pai vaengah khaw a mueimae ka hmat moenih. A muei tah ka mikhmuh ah om tih bidip ol a yaak.
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Pathen lakah hlanghing he tang tih anih aka saii lakah ah hlang caihcil ngai a?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
A sal rhoek soah tangnah pawt tih a puencawn te a lolh la a khueh atah,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Laipi neh lai im dongah kho aka sa aisat te bungbo hmai ah a khoengim pop coeng.
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Mincang lamloh hlaem duela a phop te a yoeyah la a milh khaw mingpha pawh.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Amih lamkah a hlangrhuel a phil pah vaengah a duek uh moenih a? Te dongah cueihnah neh a om moenih a?
