Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
¿Sabes tú el tiempo en qué paren las cabras monteses? ¿o miraste tú las ciervas, cuando están pariendo?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
¿Contaste tú los meses de su preñez? ¿y sabes el tiempo cuando han de parir?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Como se encorvan, quebrantan sus hijos, pasan sus dolores:
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Como después sanan los hijos, crecen con el grano: salen, y nunca más vuelven a ellas.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
¿Quién echó libre al asno montés? ¿y quién soltó sus ataduras?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Al cual yo puse casa en la soledad, y sus moradas en la tierra salada.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Ríese de la multitud de la ciudad: no oye las voces del pechero.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Lo oculto de los montes es su pasto, y anda buscando todo lo que está verde.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
¿Querrá el unicornio servirte a ti, ni quedar a tu pesebre?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
¿Atarás tú al unicornio con su coyunda para el surco? ¿labrará los valles en pos de ti?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
¿Confiarás tú en él, por ser grande su fortaleza, y fiarás de él tu labor?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
¿Fiarás de él que te tornará tu simiente, y que allegará en tu era?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
¿Hiciste tú las alas alegres del avestruz: los cañones y la pluma de la cigüeña?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
La cual desampara en la tierra sus huevos, y sobre el polvo los calienta,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
Y olvídase de que los pisará algún pie, y que los quebrará alguna bestia del campo.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Endurécese para con sus hijos, como si no fuesen suyos, no temiendo de que su trabajo haya sido en vano:
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Porque Dios la hizo olvidar de sabiduría, y no le dio inteligencia.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
A su tiempo se levanta en alto, y se burla del caballo, y del que sube en él.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
¿Diste tú al caballo la fortaleza? ¿vestiste tú su cerviz de relincho?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
¿Espantarle has tú como a alguna langosta, en cuya nariz hay fuerza para espantar?
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Escarba la tierra, alégrase en su fuerza, sale al encuentro de las armas:
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Hace burla del espanto, y no teme; ni vuelve el rostro delante de la espada.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Contra él suena la aljaba, el hierro de la lanza, y de la pica;
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Y él con ímpetu y furor escarba la tierra, y no estima el sonido de la bocina.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Entre las bocinas dice: ¡Ea! y desde lejos huele la batalla, el estruendo de los príncipes, y el clamor.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
¿Vuela el gavilán por tu industria, y extiende sus alas hacia el mediodía?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
¿Enaltécese el águila por tu mandamiento, y pone en alto su nido:
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Habita, y está en la piedra en la cumbre del peñasco, y de la roca?
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Desde allí asecha la comida: sus ojos consideran muy lejos.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Y sus pollos tragan sangre; y adonde hubiere muertos, allí está.
