Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
“¿Sabes cuándo paren las cabras salvajes? ¿Has observado los dolores de parto de los ciervos?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
¿Sabes cuántos meses llevan a sus crías? ¿Sabes en qué momento dan a luz?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Se agazapan en el parto para dar a luz a sus crías.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Sus crías se fortalecen en el campo, se van y no vuelven.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
“¿Quién le dio la libertad al asno salvaje? ¿Quién lo liberó de sus ataduras?
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Yo le he dado el desierto como hogar, las llanuras saladas como lugar para vivir.
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Desprecia el ruido de la ciudad; no necesita escuchar los gritos del conductor.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Caza en los montes los pastos, buscando toda clase de plantas verdes para comer.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
“¿Está dispuesto el buey salvaje a servirte? ¿Pasará la noche en tu pesebre?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
¿Puedes atar un buey salvaje a un arado? ¿Puedes hacer que labre tus campos por ti?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Como es tan poderoso, ¿puedes confiar en él? ¿Puedes confiar en él para que te haga el trabajo pesado?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
¿Estás seguro de que recogerá tu grano y lo llevará a tu era?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
“El avestruz bate con orgullo sus alas, pero no se parecen en nada a las plumas de vuelo de la cigüeña.
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
La avestruz abandona sus huevos en el suelo, dejándolos para que se calienten en el polvo.
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
No cree que puedan ser aplastados bajo sus pies, pisoteados por un animal salvaje.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Es dura con sus crías, actuando como si no le pertenecieran. No le importa que todo su trabajo haya sido en vano.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Porque yo, Dios, la hice olvidar la sabiduría; no tuvo su parte de inteligencia.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Pero cuando lo necesita, puede saltar y correr, burlando al caballo y a su jinete con su velocidad.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
“¿Le diste al caballo su fuerza? ¿Le pusiste crines en el cuello?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
¿Le hiciste capaz de saltar como una langosta? Su fuerte resoplido es aterrador.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Da zarpazos en el suelo, se levanta con fuerza y se lanza a la batalla.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Se ríe del miedo; no se asusta en absoluto.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
El carcaj lleno de flechas resuena contra él; la lanza y la jabalina resplandecen a la luz del sol.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Temblando de rabia galopa por el suelo; no puede quedarse quieto cuando suena la trompeta.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Cuando suena la trompeta, está listo; siente el sonido de la batalla desde lejos, oye los gritos de los comandantes.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
“¿Es por tu sabiduría que el halcón se eleva, extendiendo sus alas hacia el sur?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
¿Acaso ordenas al águila que vuele alto y haga su nido en las cumbres de los montes?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Vive entre los acantilados y se posa en un peñasco remoto.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Desde allí espía a su presa desde lejos, fijando su mirada en su víctima. Sus polluelos tragan sangre con avidez.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Donde están los cadáveres, allí se encuentran las aves de rapiña”.
