Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Alò, Élihu te kontinye. Li te di:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
Tann mwen yon ti kras, e mwen va montre ou; jiska prezan, gen anpil bagay ankò pou di sou pati Bondye.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
M ap prale chache lespri m soti byen lwen; mwen va fè prèv ladwati a Kreyatè mwen an.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Paske anverite, pawòl mwen yo pa fo. Yon ki pafè nan konesans se avèk ou.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Gade byen, Bondye pwisan, men li pa meprize pèsòn; Li pwisan nan fòs konprann pa Li.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
Li pa konsève lavi a mechan yo, men Li bay jistis a aflije yo.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
Li pa retire zye Li sou moun ladwati yo; men avèk wa ki chita sou twòn yo, li bay yo chèz jis pou tout tan, e yo leve wo.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Si yo mare ak gwo fè, e mare nèt nan kòd aflije yo,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
konsa, Li fè yo konnen travay yo, ak transgresyon yo; ke yo te leve tèt yo wo ak orgèy.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
Li ouvri zòrèy yo pou yo ka instwi, e pase lòd pou yo retounen, kite inikite a.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Si yo tande e sèvi Li, yo va fè dènye jou yo nan abondans, e ane pa yo va ranpli ak rejwisans.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
Men si yo pa tande, yo va peri pa nepe; yo va mouri san konesans.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
Men enkwayan yo ranmase lakòlè; yo refize kriye sekou lè L mare yo.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
Yo mouri nan jenès yo, e lavi yo vin pèdi pami pwostitiye tanp yo.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Li delivre aflije yo nan afliksyon yo, e ouvri zòrèy yo nan tan opresyon yo.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Wi, anverite Li t ap mennen ou lwen bouch gwo twoub la, pou ou jwenn yon plas ki laj, e san limit. Konsa, sa ki plase sou tab ou, ta plen ak grès.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Men ou te ranpli ak jijman sou mechan yo; se jijman ak jistis ki te posede ou.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Pa kite riches ou mennen ou nan lakòlè, ni pa kite gwosè sa a kap vèse sou tab fè ou vire akote.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Èske richès ou yo ta fè ou envite gwo twoub la? Oswa èske tout fòs pwisans ou ta ka anpeche l rive?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Pa fè lanvi pou lannwit, moman an ke moun koupe retire nèt sou plas yo.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Fè atansyon; pa vire kote mal la, paske ou te chwazi sa a olye afliksyon an.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Gade byen, Bondye byen wo nan pouvwa Li. Ki pwofesè ki tankou Li?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Se kilès ki te dirije L pou pran chemen Li an? Epi kilès ki ka di L ‘Ou antò a?’
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Sonje ke ou dwe leve zèv Li yo wo, sa yo sou sila moun te konn chante yo.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
Tout moun konn wè sa. Lòm gade l soti lwen.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Gade byen, Bondye leve wo, men nou pa konnen Li. Fòs kantite ane Li yo pa kab dekouvri menm.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Konsa, Li rale fè monte gout dlo yo. Yo fòme fè lapli ki sòti nan vapè,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
ke nwaj yo fè vide desann. Yo vin lage sou lòm an fòs kantite.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Èske pèsòn kab konprann jan nwaj yo vin gaye, ak tonnè k ap gwonde anwo plafon tant Li an?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Gade byen, Li gaye limyè Li toupatou Li. Li kouvri fon lanmè yo.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Paske se avèk sa a ke li jije pèp yo. Li bay yo manje an gran kantite.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
Li kouvri men Li ak eklè la, e pase lòd pou l frape sou mak la.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
Bri li deklare prezans Li; menm tout bèt yo konnen sa k ap vin rive a.
