Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Then was kindled the wrath of Elihu, the son of Barachel, the Buzite, of the family of Ram; against Job was his wrath kindled, because he accounted himself righteous rather than God.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Against his three friends also was his wrath kindled, because they had not found an answer, and yet had condemned Job.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Now Elihu had delayed to reply to Job, because they were older than himself.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
But when Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, his wrath was kindled.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Then spake Elihu, the son of Barachel, the Buzite, and said: I am young, and ye are very old; Therefore I was afraid, And durst not make known to you my opinion.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
I said, “Days should speak, And the multitude of years should teach wisdom.”
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
But it is the spirit in man, Even the inspiration of the Almighty, that giveth him understanding.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Great men are not always wise, Nor do the aged always understand what is right.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Therefore, I pray, listen to me: I also will declare my opinion.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Behold, I have waited for your words, I have listened to your arguments, Whilst ye searched out what to say;
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Yea, I have attended to you; And behold, none of you hath refuted Job, Nor answered his words.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Say not, then, “We have found out wisdom; God must conquer him, not man.”
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
He hath not directed his discourse against me, And with speeches like yours will I not answer him.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
They were confounded! they answered no more! They could say nothing!
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
I waited, but they spake not; They stood still; they answered no more!
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
Therefore will I answer, on my part; I also will show my opinion.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
For I am full of matter; The spirit within me constraineth me.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Behold, my bosom is as wine that hath no vent; Like bottles of new wine, which are bursting.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
I will speak, that I may be relieved; I will open my lips and answer.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
I will not be partial to any man's person, Nor will I flatter any man.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
For I know not how to flatter; Soon would my Maker take me away.
