Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Pepigi foedus cum oculis meis ut ne cogitarem quidem de virgine.

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Quam enim partem haberet in me Deus desuper, et hereditatem Omnipotens de excelsis?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Numquid non perditio est iniquo, et alienatio operantibus iniustitiam?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Nonne ipse considerat vias meas, et cunctos gressus meos dinumerat?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Si ambulavi in vanitate, et festinavit in dolo pes meus:

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Appendat me in statera iusta, et sciat Deus simplicitatem meam.

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

Si declinavit gressus meus de via, et si secutus est oculus meus cor meum, et si manibus meis adhaesit macula:

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

Seram, et alius comedat: et progenies mea eradicetur.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Si deceptum est cor meum super muliere, et si ad ostium amici mei insidiatus sum:

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

Scortum alterius sit uxor mea, et super illam incurventur alii.

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Hoc enim nefas est, et iniquitas maxima.

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

Ignis est usque ad perditionem devorans, et omnia eradicans genimina.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Si contempsi subire iudicium cum servo meo, et ancilla mea, cum disceptarent adversum me.

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

Quid enim faciam cum surrexerit ad iudicandum Deus? et cum quaesierit, quid respondebo illi?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Numquid non in utero fecit me qui et illum operatus est: et formavit me in vulva unus?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Si negavi, quod volebant, pauperibus, et oculos viduae expectare feci:

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

Si comedi buccellam meam solus, et non comedit pupillus ex ea:

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

(Quia ab infantia mea crevit mecum miseratio: et de utero matris meae egressa est mecum.)

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Si despexi pereuntem, eo quod non habuerit indumentum, et absque operimento pauperem:

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

Si non benedixerunt mihi latera eius, et de velleribus ovium mearum calefactus est:

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Si levavi super pupillum manum meam, etiam cum viderem me in porta superiorem:

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

Humerus meus a iunctura sua cadat, et brachium meum cum suis ossibus confringatur.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Semper enim quasi tumentes super me fluctus timui Deum, et pondus eius ferre non potui.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Si putavi aurum robur meum, et obrizo dixi: Fiducia mea.

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

Si laetatus sum super multis divitiis meis, et quia plurima reperit manus mea.

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

Si vidi solem cum fulgeret, et lunam incedentem clare:

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

Et laetatum est in abscondito cor meum, et osculatus sum manum meam ore meo.

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

Quae est iniquitas maxima, et negatio contra Deum altissimum.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Si gavisus sum ad ruinam eius, qui me oderat, et exultavi quod invenisset eum malum.

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

Non enim dedi ad peccandum guttur meum, ut expeterem maledicens animam eius.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Si non dixerunt viri tabernaculi mei: Quis det de carnibus eius ut saturemur?

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

Foris non mansit peregrinus, ostium meum viatori patuit.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Si abscondi quasi homo peccatum meum, et celavi in sinu meo iniquitatem meam.

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

Si expavi ad multitudinem nimiam, et despectio propinquorum terruit me: et non magis tacui, nec egressus sum ostium.

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Quis mihi tribuat auditorem, ut desiderium meum audiat Omnipotens: et librum scribat ipse qui iudicat.

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Ut in humero meo portem illum, et circumdem illum quasi coronam mihi?

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

Per singulos gradus meos pronunciabo illum, et quasi principi offeram eum.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Si adversum me terra mea clamat, et cum ipsa sulci eius deflent:

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

Si fructus eius comedi absque pecunia, et animam agricolarum eius afflixi:

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

Pro frumento oriatur mihi tribulus, et pro hordeo spina.