< Йов 31 >

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
Jeg gjorde en Pagt med mine Øjne, og hvad skulde jeg agte paa en Jomfru?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
Og hvad for en Lod vilde Gud have givet ovenfra og hvad for en Arv den Almægtige fra det høje?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Mon ikke Ulykke er beredt for den uretfærdige og Undergang for dem, som gøre Uret?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Mon han ikke ser mine Veje og tæller alle mine Skridt?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
Dersom jeg har vandret med Falskhed, og min Fod har hastet til Svig,
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
— han veje mig paa Retfærdigheds Vægtskaaler, og Gud kende min Uskyldighed —
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
dersom min Gang har bøjet af fra Vejen, og mit Hjerte er gaaet efter mine Øjne, og en Plet har klæbet ved mine Hænder:
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
Da gid jeg maa saa, men en anden æde, og mit Afkom maa oprykkes med Rod.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
Dersom mit Hjerte er forlokket til en Kvinde, og jeg har luret ved min Næstes Dør:
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
Da gid min Hustru maa male for en anden, og andre bøje sig over hende.
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
Thi det var en Skændselsgerning, og det var en Misgerning, som hørte hen for Dommerne;
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
thi det var en Ild, som fortærede indtil Afgrunden, og som skulde have oprykket al min Afgrøde med Rode.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
Dersom jeg havde foragtet min Tjeners eller min Tjenestepiges Ret, naar de trættede med mig;
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
— og hvad vilde jeg gøre, naar Gud vilde opstaa? og naar han vilde hjemsøge, hvad skulde jeg svare ham?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
har ikke han, som skabte mig i Moders Liv, skabt ham? og har ikke en og den samme beredt os i Moderskød? —
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
dersom jeg har nægtet de ringe deres Begæring og ladet Enkens Øjne vansmægte,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
og jeg har ædt min Mundbid for mig alene, saa at den faderløse ikke aad deraf;
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
— tværtimod, han er opvokset hos mig som hos en Fader fra min Ungdom af, og hende ledede jeg, fra min Moders Liv af —
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
dersom jeg har set en forkommen, uden Klæder, og at den fattige intet Dække havde;
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
dersom hans Lænder ikke have velsignet mig, medens han varmede sig ved Ulden af mine Faar;
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
dersom jeg har løftet min Haand imod den faderløse, fordi jeg saa Hjælp for mig i Porten:
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
Da gid min Skulder maa falde fra Skulderbladet, og min Arm brydes fra Armpiben!
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
Thi en Rædsel vilde være kommen over mig, en Ulykke fra Gud, og imod hans Højhed formaaede jeg intet.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
Dersom jeg har sat Guld til mit Haab eller sagt til det kostelige Guld: Du er min Tillid;
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
dersom jeg har glædet mig, at mit Gods var meget, og at min Haand havde forhvervet mangfoldigt;
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
dersom jeg har set til Sollyset, naar det skinnede, eller til Maanen, naar den gaar herlig,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
og mit Hjerte har ladet sig forlokke i Løndom, saa at min Mund kyssede min Haand:
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
— Ogsaa dette havde været en Misgerning, som hørte hen under Dommerne; thi jeg havde hyklet for Gud i det høje —!
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
dersom jeg har glædet mig over min Fjendes Undergang og jublet, naar Ulykken ramte ham;
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
— men jeg tilstedede ikke min Gane at synde, saa at jeg under Forbandelse begærede hans Sjæl —
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
dersom ikke Mændene i mit Telt have sagt: Hvor finder man nogen, som ikke er bleven mæt af hans Kød?
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
— den fremmede maatte ikke ligge udenfor om Natten, jeg lod mine Døre op for vejfarende —
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
dersom jeg har skjult mine Overtrædelser som Adam og dulgt min Misgerning i min Barm,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
fordi jeg frygtede den store Hob, og Slægters Foragt kunde have forfærdet mig, saa at jeg tav og ikke gik ud af en Dør —
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
Havde jeg dog den, som vilde høre paa mig! se her min Underskrift — den Almægtige svare mig — og her den Klage, min Modpart har opsat;
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
sandelig, jeg skulde tage den paa min Skulder, jeg skulde binde den omkring mig som et Hovedsmykke!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
Jeg vil tilkendegive ham ethvert af mine Skridt, som en Fyrste vil jeg nærme mig ham.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
Dersom min Ager raaber imod mig, og alle dens Furer græde;
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
dersom jeg har fortæret dens Grøde uden at have betalt den og udblæst Sjælen fra dens Ejermand:
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
Gid da vokse Tjørn i Stedet for Hvede, og Ukrudt i Stedet for Byg; — Jobs Ord have Ende.

< Йов 31 >