Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
“Pero ahora los que son más jóvenes que yo se burlan de mí, cuyos padres consideré indignos de poner con mis perros pastores.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
¿De qué me sirve la fuerza de sus manos? hombres en los que la edad madura ha perecido?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Están demacrados por la carencia y el hambre. Roen la tierra seca, en la penumbra del desperdicio y la desolación.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Arrancan hierbas saladas junto a los arbustos. Las raíces del árbol de la retama son su alimento.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Son expulsados de entre los hombres. Lloran tras ellos como tras un ladrón,
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
para que vivan en valles espantosos, y en agujeros de la tierra y de las rocas.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Rebuznan entre los arbustos. Están reunidos bajo las ortigas.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Son hijos de locos, sí, hijos de malvados. Fueron expulsados a latigazos de la tierra.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
“Ahora me he convertido en su canción. Sí, soy un sinónimo para ellos.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Me aborrecen, se alejan de mí, y no duden en escupirme a la cara.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Porque ha desatado su cuerda y me ha afligido; y se han desprendido de la restricción ante mí.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
A mi derecha se levanta la chusma. Me apartan los pies. Ellos lanzan sus caminos de destrucción contra mí.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Marcan mi camino. Promueven mi destrucción sin la ayuda de nadie.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Como a través de una amplia brecha llegan. Se enrollan en medio de la ruina.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Los terrores se han vuelto contra mí. Persiguen mi honor como el viento. Mi bienestar ha pasado como una nube.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
“Ahora mi alma se derrama dentro de mí. Los días de aflicción se han apoderado de mí.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
En la estación nocturna mis huesos están calados en mí, y los dolores que me roen no tienen descanso.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Mi vestimenta está desfigurada por una gran fuerza. Me ata como el cuello de mi túnica.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Me ha arrojado al fango. Me he convertido en polvo y cenizas.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Clamo a ti, y no me respondes. Me pongo de pie, y tú me miras.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Te has vuelto cruel conmigo. Con la fuerza de tu mano me persigues.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Me alzas al viento y me conduces con él. Me disuelves en la tormenta.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Porque sé que me llevarás a la muerte, a la casa designada para toda la vida.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
“Sin embargo, ¿no se tiende la mano en su caída? ¿O en su calamidad, por tanto, clamar por ayuda?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
¿No lloré por el que estaba en apuros? ¿No se afligió mi alma por los necesitados?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Cuando buscaba el bien, vino el mal. Cuando esperaba la luz, llegó la oscuridad.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mi corazón está turbado y no descansa. Me han llegado días de aflicción.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Voy de luto sin el sol. Me pongo de pie en la asamblea y pido ayuda.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Soy hermano de los chacales, y compañera de los avestruces.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Mi piel se ennegrece y se desprende de mí. Mis huesos están quemados por el calor.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Por eso mi arpa se ha convertido en luto, y mi pipa en la voz de los que lloran.
