Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
[Nunc autem derident me juniores tempore, quorum non dignabar patres ponere cum canibus gregis mei:
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
quorum virtus manuum mihi erat pro nihilo, et vita ipsa putabantur indigni:
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
egestate et fame steriles, qui rodebant in solitudine, squallentes calamitate et miseria.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Et mandebant herbas, et arborum cortices, et radix juniperorum erat cibus eorum:
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
qui de convallibus ista rapientes, cum singula reperissent, ad ea cum clamore currebant.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
In desertis habitabant torrentium, et in cavernis terræ, vel super glaream:
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
qui inter hujuscemodi lætabantur, et esse sub sentibus delicias computabant:
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
filii stultorum et ignobilium, et in terra penitus non parentes.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Nunc in eorum canticum versus sum, et factus sum eis in proverbium.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Abominantur me, et longe fugiunt a me, et faciem meam conspuere non verentur.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Pharetram enim suam aperuit, et afflixit me, et frenum posuit in os meum.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Ad dexteram orientis calamitates meæ illico surrexerunt: pedes meos subverterunt, et oppresserunt quasi fluctibus semitis suis.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Dissipaverunt itinera mea; insidiati sunt mihi, et prævaluerunt: et non fuit qui ferret auxilium.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Quasi rupto muro, et aperta janua, irruerunt super me, et ad meas miserias devoluti sunt.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Redactus sum in nihilum: abstulisti quasi ventus desiderium meum, et velut nubes pertransiit salus mea.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Nunc autem in memetipso marcescit anima mea, et possident me dies afflictionis.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Nocte os meum perforatur doloribus, et qui me comedunt, non dormiunt.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
In multitudine eorum consumitur vestimentum meum, et quasi capito tunicæ succinxerunt me.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Comparatus sum luto, et assimilatus sum favillæ et cineri.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Clamo ad te, et non exaudis me: sto, et non respicis me.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Mutatus es mihi in crudelem, et in duritia manus tuæ adversaris mihi.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Elevasti me, et quasi super ventum ponens; elisisti me valide.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Scio quia morti trades me, ubi constituta est domus omni viventi.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Verumtamen non ad consumptionem eorum emittis manum tuam: et si corruerint, ipse salvabis.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Flebam quondam super eo qui afflictus erat, et compatiebatur anima mea pauperi.
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Expectabam bona, et venerunt mihi mala: præstolabar lucem, et eruperunt tenebræ.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Interiora mea efferbuerunt absque ulla requie: prævenerunt me dies afflictionis.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Mœrens incedebam sine furore; consurgens, in turba clamabam.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Frater fui draconum, et socius struthionum.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Cutis mea denigrata est super me, et ossa mea aruerunt præ caumate.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Versa est in luctum cithara mea, et organum meum in vocem flentium.]
