Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Men koulye a, sila ki pi jenn pase m ap giyonnen m. Papa a sila mwen pat ta dakò pou mete ansanm ak chen bann mouton yo.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Anverite, ki byen fòs men pa yo ta kab fè m? Gwo fòs te deja disparèt nan yo
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
akoz mank bagay ak grangou. Y ap manje tè sèk nan lannwit lan, ak pèt e ak dezolasyon an.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Yo rache fèy raje nan mitan rakèt la. Manje yo se rasin bayawonn.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Yo chase yo deyò lavil la nan dezè; yo kriye dèyè yo tankou se vòlè,
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
jiskaske yo vin rete nan move ravin yo, nan twou tè ak nan wòch yo.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Pami rak tibwa yo, yo rele fò. Anba machacha a, yo vin rasanble ansanm.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Pitit a moun fou, wi, pitit a mechan yo, yo te resevwa fwèt jis lè yo kite peyi a.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Men koulye a, se mwen menm yo pase nan rizib; mwen devni yon pawòl betiz pou yo.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Yo pè m, yo kanpe lwen m, e yo pa sispann krache nan figi m.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Akoz Li te lage fisèl banza a pou te aflije mwen, yo rete retire brid la nèt devan m.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Sou men dwat lan, nich sa vin leve. Yo rale pye mwen akote. Yo mennen kont mwen tout manèv destriksyon yo.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Yo gate wout mwen. Yo bourade lachit mwen san mande sekou.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Tankou nan yon gran brèch, yo parèt; nan mitan tanpèt, yo woule m.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Gwo perèz yo vin vire kont mwen. Yo tanmen gate respè m tankou van. Byennèt mwen disparèt tankou nwaj.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Konsa, koulye a nanm mwen vide nèt. Jou afliksyon yo sezi m.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Nan lannwit, zo m yo frennen anndan m, e sa yo kap manje m pa pran repo.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Ak gwo fòs, vètman m vin tòde sou mwen. Li mare m nèt tankou kolye manto m.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Li te jete mwen nan labou, e mwen te vin tankou pousyè ak sann.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Mwen kriye a Ou menm pou sekou, men Ou pa reponn mwen. Mwen kanpe, e se gete, Ou gete m.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Ou vin okipe m ak mechanste. Avèk fòs a men Ou, Ou pèsekite m.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Ou leve m wo sou van, e fè m monte; epi Ou fè m fonn nèt nan move tan an.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Paske mwen konnen ke Ou ap mennen m a lanmò, jis rive nan gwo kay asanble a ki fèt pou tout sila ki viv yo.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Malgre, èske yon moun k ap tonbe pa lonje men l? Oswa nan gwo pwoblem li pa kriye sekou?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Èske mwen pa t kriye pou sila nan gwo twoub? Èske nanm mwen pa t plen tristès pou malere a?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Lè m t ap tann sa ki bon an, se mal ki rive m; lè m tap tann limyè, alò se tenèb ki te vini.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Kè m twouble nèt anndan m. Mwen pa kab poze. Jou plen ak afliksyon yo parèt devan m.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Mwen fè dèy toupatou san solèy. Mwen kanpe nan asanble; mwen rele sekou.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Mwen te vin frè ak chen mawon, zanmi ak otrich la.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Chè m vin nwa sou mwen, li kale, e zo m yo brile ak lafyèv.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Pou sa, se doulè ap mwen jwe, e flit mwen an sonne pou sila k ap kriye.
