Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Men koulye a, moun ki pi jenn pase m' yo ap pase m' nan rizib. Papa yo se moun mwen pa t' pran pou anyen, moun mwen pa ta menm mete ak chen m' pou gade mouton.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Epitou, yo te twò fèb pou fè anyen pou mwen. Se te yon bann gason san kouraj.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Mizè ak grangou te fini ak yo. Lannwit se grenn bwa yo te konn al souse nan savann kote moun pa rete.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Yo pran fèy raje pou yo manje. Ata rasin bayawonn pase.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Kote yo pase moun mete yo deyò, yo rele bare dèyè yo tankou vòlè.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Yo te blije al rete nan twou wòch, nan twou tè sou bò ravin yo.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Y'ap rele tankou bèt mawon nan raje a. Yo fè pil sou pil nan savann lan.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Se te yon bann sanzave ki pa t' menm gen non. Yo te mete yo deyò nan peyi a.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Koulye a, y'ap fè chante sou mwen. Y'ap bay istwa sou do m'.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Yo pè pwoche bò kote m' pou m' pa sal yo. Yo menm krache nan figi m'.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Paske Bondye kraze kouraj mwen, li lage m' atè, kifè, mapou tonbe, kabrit manje fèy li.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Bann moun sa yo leve dèyè m', y'ap fè m' kouri. Yo lage dèyè m' pou yo pran m'.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Yo sènen m' toupatou pou yo ka fini avè m'. Pa gen pesonn pou di yo pa fè sa.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Yo pase nan fant barikad, yo tonbe sou mwen. Yo pilonnen m' anba pye yo.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Yon sèl latranblad pran mwen. Tankou yon kout van li kraze kouraj mwen. Tankou yon nwaj k'ap pase, tout byen m' yo disparèt.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Koulye a, mwen prèt pou m' mouri. Lafliksyon ap fini avè m'.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Lannwit, tout zo nan kò m' ap fè m' mal. Doulè ap manje m' anndan san rete.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Bondye ponyen m' nan kòlèt, l'ap chifonnen tout rad sou mwen.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Li voye m' jete nan labou. Mwen pa pi bon pase pousyè tè ak sann dife.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Mwen rele nan pye ou, Bondye! Ou pa reponn mwen. Mwen kanpe devan ou, ou pa okipe m' menm.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Ou pa menm moun lan ankò. W'ap malmennen m'. Ou soti pou pèsekite m' ak tout fòs ou.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Ou fè van pote m' ale. M'ap vole tankou pay. Ou voye yon van tanpèt boulvèse m'.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Wi, mwen konnen byen pwòp w'ap mennen m' pou m' al mouri, pou m' al sibi sò k'ap tann tout moun lan.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Poukisa w'ap atake yon moun ki tou fin mouri, yon moun ki pa ka fè anyen ankò pase mande padon?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Eske mwen pa t' nan lapenn ansanm ak moun ki te nan mizè? Eske kè m' pa t' fè m' mal pou moun ki pa t' gen anyen menm yo?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Mwen t'ap tann kontantman, se malè ki vini. Mwen t'ap tann limyè, se fènwa ki kouvri m'.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Tout zantray mwen ap bouyi san rete. Chak jou m'ap soufri pi rèd.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
M'ap mache kagou, san pesonn pou konsole m'. Mwen kanpe nan mitan tout moun, m'ap mande sekou.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Vwa mwen tankou vwa koukou. Mwen rele tankou frize.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Po m' vin tou nwa, l'ap dekale. Lafyèb ap manje m' nan zo.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Lontan se mizik gita ak fif ase ki te nan zòrèy mwen. Men, koulye a, se plenn, se kriye ase m'ap tande.
