Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Et maintenant je suis la risée de mes cadets, dont je ne daignais pas associer les pères aux chiens de mes troupeaux.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Aussi bien la force de leurs mains, qu'eût-elle été pour moi? Pour ces hommes il n'y a jamais d'âge mûr:
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
desséchés par la disette et la faim, ils rongent la steppe, le vieux désert et la solitude;
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
ils cueillent l'arroche le long des haies, et la racine du genêt est leur pain;
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
ils sont bannis de la société; on crie après eux, comme après les larrons;
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
réduits à habiter des ravins affreux, les antres de la terre et des rochers,
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
parmi les buissons ils poussent des hurlements, et pêle-mêle se blottissent sous les ronces,
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
impies, hommes sans nom, qui furent chassés du pays!
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Et maintenant je suis leur chanson, et le sujet de leurs discours;
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
ils me maudissent, puis me quittent, et devant moi ne s'abstiennent pas de cracher.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Bien plus, ils déceignent leur corde, et m'en frappent, et ils secouent tout frein devant moi.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
A ma droite leur engeance se lève; ils ne me laissent pas prendre pied, et se fraient jusqu'à moi une voie pour me nuire;
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
ils ruinent mon sentier, aident à ma perte, eux que personne ne soutient.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Ils viennent comme par une large brèche, se précipitent avec fracas.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Toutes les terreurs se tournent contre moi; c'est comme un ouragan qui poursuit ma grandeur, et, comme un nuage, mon bonheur a passé.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Aussi, maintenant mon âme en moi épanche sa plainte; les jours de malheur m'ont saisi.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
La nuit perce mes os et les détache, et le mal qui me ronge, ne sommeille pas.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Sous Ses coups puissants mon manteau se déforme, comme ma tunique il s'applique à mon corps.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Il m'a jeté dans la boue, et assimilé à la poudre et à la cendre.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Je crie à Toi, et Tu ne m'écoutes pas! je suis là debout, et Tu me regardes!
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Tu T'es changé pour moi en cruel ennemi, et Tu m'opposes la force de ton bras.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Tu me soulèves sur la tempête et m'emportes avec elle, et pour moi tu anéantis tout espoir de salut.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Car, je le sais, c'est à la mort que tu me mènes, au rendez-vous de tous les vivants.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Cependant du sein des décombres ne tend-on pas la main? Quand on périt, ne crie-t-on pas au secours?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Oui, je pleurai sur ceux pour qui les temps étaient durs, et les indigents attristaient mon âme.
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Et pourtant! j'attendais le bonheur, et le malheur est venu; j'espérais la clarté, et les ténèbres sont arrivées.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mes entrailles bouillonnent, et n'ont aucun repos, des jours de chagrin me sont survenus.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Je marche noirci, mais non par le soleil; debout dans l'assemblée, je me lamente,
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
devenant ainsi le frère des chacals, et l'égal de l'autruche.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Ma peau noircit et tombe, et mes os brûlent d'inflammation.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Ainsi le deuil a remplacé mon luth, et des sons lugubres, ma cornemuse.
