Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
但如今，比我年少的人戲笑我； 其人之父我曾藐視， 不肯安在看守我羊群的狗中。
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
他們壯年的氣力既已衰敗， 其手之力與我何益呢？
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
他們因窮乏飢餓，身體枯瘦， 在荒廢淒涼的幽暗中齦乾燥之地，
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
在草叢之中採鹹草， 羅騰的根為他們的食物。
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
他們從人中被趕出； 人追喊他們如賊一般，
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
以致他們住在荒谷之間， 在地洞和巖穴中；
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
在草叢中叫喚， 在荊棘下聚集。
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
這都是愚頑下賤人的兒女； 他們被鞭打，趕出境外。
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
現在這些人以我為歌曲， 以我為笑談。
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
他們厭惡我，躲在旁邊站着， 不住地吐唾沫在我臉上。
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
鬆開他們的繩索苦待我， 在我面前脫去轡頭。
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
這等下流人在我右邊起來， 推開我的腳，築成戰路來攻擊我。
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
這些無人幫助的， 毀壞我的道，加增我的災。
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
他們來如同闖進大破口， 在毀壞之間滾在我身上。
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
驚恐臨到我， 驅逐我的尊榮如風； 我的福祿如雲過去。
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
現在我心極其悲傷； 困苦的日子將我抓住。
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
夜間，我裏面的骨頭刺我， 疼痛不止，好像齦我。
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
因上帝的大力，我的外衣污穢不堪， 又如裏衣的領子將我纏住。
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
上帝把我扔在淤泥中， 我就像塵土和爐灰一般。
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
主啊，我呼求你，你不應允我； 我站起來，你就定睛看我。
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
你向我變心，待我殘忍， 又用大能追逼我，
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
把我提在風中，使我駕風而行， 又使我消滅在烈風中。
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
我知道要使我臨到死地， 到那為眾生所定的陰宅。
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
然而，人仆倒豈不伸手？ 遇災難豈不求救呢？
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
人遭難，我豈不為他哭泣呢？ 人窮乏，我豈不為他憂愁呢？
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
我仰望得好處，災禍就到了； 我等待光明，黑暗便來了。
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
我心裏煩擾不安， 困苦的日子臨到我身。
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
我沒有日光就哀哭行去； 我在會中站着求救。
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
我與野狗為弟兄， 與鴕鳥為同伴。
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
我的皮膚黑而脫落； 我的骨頭因熱燒焦。
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
所以，我的琴音變為悲音； 我的簫聲變為哭聲。
