Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Tedae a kum la kai lakah aka noe long khaw, kai taengah luem uh coeng. Te rhoek kah a napa pataeng ka boiva kah ui taengah khueh ham ka hnawt lah mako.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Amih kut dongkah thadueng khaw kai taengah metlam a om? Amih te a hminkhah lamni a paltham.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Vaitahnah neh khokha rhamling lamkah, pumhong loh hlaem vaengah, khohaeng neh imrhong kah rhamrhae te a cilh.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Tangpuem dongkah baekkoi te a hlaek uh tih, a buh la hlingcet yung a khueh.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
A nam lamloh a haek uh tih, amih taengah hlanghuen bangla a o uh.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Soklong cakhom kah laipi neh thaelsawk khui ah kho a sak.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Tangpuem khuiah pang uh tih, lota hmuiah poem uh.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Aka ang ca rhoek neh ming mueh ca rhoek ni khohmuen lamloh a hawt uh.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Te dongah amih kah rhotoeng la ka om coeng tih, amih taengah ol la ka om.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Kai aka tuei rhoek tah kai lamloh lakhla uh tih, ka mikhmuh ah timtui khaw tuem uh pawh.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
A lirhui lakah ka lirhui he pawl coeng. Te dongah kai he m'phaep tih, ka mikhmuh ah kamrhui han tueih uh.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Bantang kah hlangyoe aka tlai loh ka kho a kalh. Amih kah rhainah caehlong te kai taengah a picai uh.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Ka talnah khuiah ka hawn a mak uh tih, amih aka bom pawt khaw hoeikhang uh.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
A puut aka len bangla ael uh tih, a khohli rhamrhael hmuiah paluet uh.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Kai soah mueirhih pai tih, khohli bangla ka moeihoeihnah a hloem vaengah, kai kah khangnah te khomai bangla a yah.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Kai lamloh ka hinglu a kingling coeng tih, phacip phabaem khohnin loh kai n'tuuk.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Khoyin ah ka rhuh te ka pum dong lamloh a cueh. Kai aka thuek he a dim moenih.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Thadueng cungkuem dongah ka pueinak a phuelhthaih tih, ka angkidung te rhawnmoep bangla ka vah.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Kai he dikpo khuila n'dong tih, laipi neh hmaiphu bangla n'thuidoek.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Na taengah bomnah kam bih dae kai nan doo moenih. Ka pai akhaw kai he nan yakming moenih.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Kai soah a muen la na poeh tih, na ban thaa neh kai nan konaeh thil.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Kai he khohli dongah nan phueih. Kai nan ngol thil vaengah kai nan paci sak tih, lungming cueihnah a yawn.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Mulhing boeih kah tingtunnah im la, dueknah neh kai nan mael sak ham khaw ka ming.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
A yoethaenah khuiah bombihnah a yaak vaengah, kut aka thueng he lairhok dongah a om moenih.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Khohnin a mangkhak dongah ka rhap tih, khodaeng dongah ka hinglu a omdam moenih.
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
A then ka lamtawn vaengah boethae ha pawk. Vangnah te ka ngaiuep vaengah a hmuep ha pai.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Ka bung he tlawk tih a kuemsuem moenih. Kai he phacip phabaem khohnin loh n'doe.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Khomik a tal dongah maelhmai a hmuep la ka cet. Hlangping neh ka pai tih bomnah ka bih.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Pongui kah a manuca neh, tuirhuk vanu kah a hui la ka om.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Ka vin khaw kamah dong lamloh mu tih, ka rhuh khaw kholing neh tlum coeng.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Ka rhotoeng te nguekcoinah la, ka phavi rhah ol la poeh.
